Владетелят на ада

- Мотори? Беше двумоторен, огледах го добре отдолу, когато набра височина. Направи един кръг и изчезна, ей така. - Той щракна с пръсти.

- Да си спомняте още нещо?

- Беше бърз. С изострен нос. Това мога да кажа. Съжалявам, че не мога да ви помогна повече.

- Справихте се отлично, господин Йънг. Ако си спомните още нещо, веднага ни се обадете. - Той подаде визитната си картичка.

Второто обаждане беше от кантора за недвижимо имущество - обади се една жена и попадна на една стара кримка на име Шустър.

- Аз съм Джери Блум, търговски агент във фирма за търговия с недвижими имоти Лима. - каза тя.

- Да, госпожо Блум?

- Не знам дали е важно, или не, но в онази сряда сутринта ми се обадиха по телефона, в деня, в който бедният господин Андерсън беше убит.

- Да, госпожо. И какво? - отвърна Шустър.

- Един мъж каза, че името му било Уолтър Демпси от „Фарм Джърнъл“. Не бях чувала до този момент за това списание, но той каза, че пишел статия, че щяло да има снимки и така нататък.

- Да, госпожо. И какво искаше?

- Искаше да знае за фермите, продадени в последно време.

- Каза ли ви защо?

- Статията щяла да бъде за цените на фермите в околността.

Агентът изведнъж застана нащрек.

- Вие какво му казахте?

- Е, нямаше много продадени. Но една от фермите, които му споменах, беше старата ферма на Уейнрайт.

- Аха.

- Фермата, която купи Андерсън.

Шустър направи кратка пауза.

- Казахте ли му къде се намира?

- Да, господине. Да не съм направила нещо лошо?

- Не, не, госпожо Блум, нищо лошо не сте направили. Кажете ми пак кога стана това?

- Ами в сряда, точно когато отварях офиса. Точно в девет сутринта.

- Да си спомняте още нещо?

- Всъщност не. Каза, че щял да ме включи в списъка за разпращане на броеве. Спокоен глас, много приятен. Мисля, че се обаждаше от телефонна кабина в Лима.

- Кое ви кара да мислите така?

- Ами, чувах движението на колите. И по едно време чух ударите на часовника пред Първа национална банка.

- Откъде знаете, че е бил точно този часовник?

- Защото никога не го връщат назад през есента. Все си карат на лятно време. Удари десет вместо девет. Управата така е решила.

- Имаме две следи - докладва Маккърди на Хардистан. - Вече сме сигурни, че нашият човек е взел кола под наем, освен ако не живее по-близо до Лима, отколкото предполагаме. Почти сме сигурни, че се е обадил на една фирма за търговия с недвижими имоти от телефонна кабина в Лима. - Той предаде разговора с Блум.

- И тя му дала адреса на Уолър?

- Да.

- Господи!

- Е, откъде да знае какво прави? А и освен това дойде и един телефонен техник. Той е видял самолета, Били. Светъл, с два мотора. Свивам претърсването до летищата и канторите за коли под наем.

- Искаш да свиеш толкова много претърсванията?

- Винаги можем да ги разширим, ако не открием нищо. Това обаче вече ми мирише на нещо реално. В областта имаме може би не повече от трийсет летища.

- Добре се справи, Флойд.

- Благодаря за комплимента.

- Какво ще кажеш за медиите?

-      Поохладиха се за момента.

- Да се надяваме.

- От твоите уста в Божиите уши.

Джеф Айзък се справяше със ситуацията в Мисула. Докато Хардистан придвижваше екипите в района, Айзък ги ангажираше с работа по случая с прохода Изгубената следа и разговаряше с хората от съседните градчета.

Бойните хеликоптери продължаваха да облитат планините в съседство със засадата, като търсеха всякаква активност или признак за липсващия камион. Нощем АУАКС правеха по няколко кръга над района. Обучените наблюдатели можеха да видят наземни обекти на повече от триста километра, а с помощта на детектори за телесна топлина техниците можеха да открият придвижване на наземен персонал от разстояние десет километра.

От няколко дни те докладваха за учестена активност в планините в съседство с Форт Яхве. Бяха локализирали дванайсет отопляеми палатки, побиращи по осем души. Една седмица след засадата в прохода Изгубената Следа, по време на едно прочесване на района в три сутринта, екипажът докладва, че е видял деветдесет и шест души да спят в палатките и още сто да кръстосват планините.

Снимките и видеорепортажите се препредаваха на Хайнс в подвижния оперативен център. Агентите от разузнаването прецениха, че това е някакъв вид тренировка по оцеляване в екстремални условия - нормално за Светилището, - но препоръчаха повишена активност на наблюдението.

В края на първата седмица на мястото на смъртоносната засада все още нямаше открито нищо ново.

Вейл реши да свиква събрание на членовете на Дивата банда на борда на ВПОЦ всяка седмица. На борда беше уютно. И безопасно. А и Пол Силвърман, главният стюард, сервираше чудесна закуска.