Владетелят на ада

-      Знам за „Фантомите“. Знам също така, че службите са загубили следите на тези хора след Виетнам. Знам, че някои от тях са минали на свободна практика и са се наемали на работа към чужди разузнавания. Двойни или тройни агенти, момчета за „мокри поръчки“, специалисти по мръсни операции, както искате го наречете. Те показаха лика си в Никарагуа, Гватемала, навсякъде, където работата беше достатъчно мръсна, а парите - достатъчно. Знаете и това, нали?

- Ако всичко това, което казахте, е истина, вие също така трябва да знаете, че техният най-голям клиент беше собствената им държава, държавата, която ги обучи, ограби им младостта и душите, после ги натири и ги използва за свои собствени цели. Знаете и това, нали?

Вейл не показа изненадата си. Остана втренчен в Генерала няколко секунди, после бавно кимна.

-      Това се подразбира, естествено.

Енгстрьом се приведе над масата към него.

- Аз спасих душите им - изсъска той. - Предложих им изкупление, прошката на Христос. Предложих им възможността да крачат в една редица с Христос срещу Дявола.

- А Дяволът е правителството на Съединените щати?

- Неговите креатури и лакеи. Знаете ли за кого всъщност работите вие, господин Вейл? За ционисткото правителство. За евреите. За негрите. За ирландските грешници в Бостън. Курви и алкохолици. Ние сме безупречно обучени християнски воини, мъже и жени, които биха предпочели и най-жестоката смърт пред възможността да молят врага за милост.

- Това е преливане от пусто в празно, генерале.

- Наистина ли? Четете ли Библията, господин Вейл?

- От време на време я разтварям.

- Би трябвало да се засрамите. Не е зле да я разтваряте по-често. Знаете ли кои са филистимците?

- Джордан ми изнесе лекция на тази тема - кимна Вейл. - Давид с прашката си срещу великана Голиат. Нищо не е невъзможно за праведните. Джордан ми изложи цялата ви същност, генерале. Повтарям - какво могат да направят шест хиляди обучени войници, освен да предизвикат временна криза?

-      Има между петдесет и сто хиляди членове на групи от милицията, господин Вейл. Със симпатизантите броят им надхвърля милион. В очакване на знак. В очакване на Апокалипсиса да ги освободи. В очакване Новата американска революция да убие политическите лидери, да бомбардира сградите, да изкара на улиците партизанската война, да откаже да плаща повече данъци. Това е започнало дълго преди аз да изляза на сцената, господин Вейл.

- Но сега вие сте гръмотевичният жезъл?

Очите на Енгстрьом блеснаха от гняв, устните му хищно оголиха зъбите. Той се изправи, размаха юмрук към тавана и заби бесен поглед във Вейл.

- Аз съм пророкът на Яхве! - изрева той. - Господ говори с моя глас! „Дайте място на Божия гняв. Защото писано е; отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ.“ Послание до римляни, глава 12, стих 19.

В другия край на залата Файърстоун крадешком погледна часовника си. „Направи го веднага, Мартин, чуваш ли, направи го веднага!“

Вейл пъхна ръка във вътрешния си джоб, извади сноп сгънати документи и ги разпръсна върху масата като на карти.

- Генерале, това са заповеди за претърсване и задържане съгласно Раздел трети срещу вас, вашите главни офицери и регистрите във всички ваши банки. Подписани от федерален съдия. Те също така разрешават пълно претърсване на вашата обител, известна под името Форт Яхве.

Той измъкна клетъчния си телефон и набра един номер. Хардистан отговори почти на секундата.

- Тук е Били. По местата сме.

- Документите са представени. Само минутка. - Вейл се обърна към Енгстрьом. - Генерале, на телефона е Уилям Хардистан, заместник-директор на ФБР. Той би искал да си каже две думи с вас.

И подаде клетъчния телефон на Енгстрьом. Генералът го изгледа така, сякаш му поднасяха жарава. Накрая го пое и каза бавно:

- Генерал Енгстрьом.

Застанал пред входа на Форт Яхве, Хардистан се бе изправил срещу един ефрейтор пред вратата. Зад него ровърите и колите с оръжията бяха подредени в колона. Агентите на ФБР и СКТАОО и снайперистите в бронирани жилетки и сини якета се бяха построили като армия. Над тях хеликоптерите „Найтхоук“ бръмчаха като прилепите на ада.

- Говори Били Хардистан - каза той по клетъчния си телефон. - Знаете кой съм.

- Разбира се.

- ФБР и СКТАОО са готови по местата си, както тук, така и в седем различни места, указани в заповедите за претърсване, които Мартин Вейл току-що ви е представил. Не искаме насилие. Документите ви са представени. Това са законни заповеди за претърсване. Моля посъветвайте младежа на вратата - мисля, че се казва Старет - да отстъпи настрана.

Енгстрьом не отговори веднага. Бяха го надхитрили и той го бе проумял. Всеки въоръжен сблъсък на този етап би бил катастрофа за делото им.

- Мога ли да говоря със Старет? - проговори накрая той.

- Разбира се.

Хардистан връчи клетъчния телефон на ефрейтора и каза:

- Командващият ви офицер иска да говори с вас.

Ефрейторът, обрулен ветеран, само го изгледа злобно, после взе телефона.

- Ефрейтор Старет слуша, сър.

- Старет, разпознавате ли гласа ми?

- Разбира се, сър.

- Отдръпнете се. Пуснете ги да влязат.