Владетелят на ада

Фотографиите бяха общо осем на брой. Четири бяха направени от девет километра височина, а останалите представляваха цифрови фотоувеличения на същата област. Хардистан описа терена, докато другите разглеждаха укрепленията на Енгстрьом. Снимките бяха направени строго по вертикалата от височина две хиляди метра. В лявата половина на снимките по вертикалата на изток се намираше Форт Яхве, група сгради, заобиколени с висока ограда. В края на комплекса стръмно се издигаше планина, висока почти три хиляди метра. Горната и половина беше обрасла с борове почти до назъбеното, покрито със сняг било. Долната част на планината беше отвесна - серия от островърхи скали и водопади, които стигаха почти до самото подножие. Тесен път се виеше по планинския склон, като извеждаше до едно малко плато почти на половината път до върха. Тесен мост прехвърляше урвата до една седловина.

Седловината бележеше долния ръб на тренировъчния терен на Светилището - силно насечена камениста местност, където се обучаваха на оцеляване в екстремни условия, с размери три мили ширина и една височина. Отдолу бяха опасните скали, надвиснали над Форт Яхве.

Задната страна на планината, бележеща границата между Айдахо и Монтана, беше дори още по-опасна - серия от дълбоки клисури и урви, накъсани от тераси.

- Страшно - затаи дъх Кастен.

- В доста повече отношения от това - каза Хардистан.

- Ориентирайте се по тези фотографии, докато ви пусна тази касета. Записът е направен само преди половин час.

Хардистан пъхна касетата във видеокасетофона и натисна бутона. Същият изглед на форта и планините му пазачи плъзна по екрана. Един специалист по идентификация на наземни цели монотонно описваше сцената.

- Шарпшутър, тук Ехо Едно.

- Чувам ви, Ехо Едно. Чувате ли предаването ни?

- Силно и ясно, Шарпшутър. Записваме.

-      Чуваме ви, Ехо. Тук Шарпшутър по курс на юг от канадската граница над границата между Айдахо и Монтана. Височина осем хиляди и петстотин метра, скорост петстотин мили в час. Време: 19 часа и 41 минути, планинско стандартно.

- Разбрано.

- Наближаваме целта. Чувате ли ни?

- Ясно. Господи, те изглеждат като мравки.

Далече под тях топлинните сензори регистрираха точки, които щъкаха по цялата планина.

- Ще наложим растер върху видеоекрана и ще получим точния им брой. Изглежда така, сякаш са се удвоили само за една нощ. Увеличаваме десет към едно.

Камерата даде увеличение, съответстващо на сто метра височина над върха на планината Джеймс. Мравките вече изглеждаха подвижни, ситни и бели фигурки на фона на гората.

- Тези „мравки“ са войниците на Енгстрьом, Ехо Едно.

- Разбрано. Какви са тези правоъгълници до портала?

- Училищни автобуси. Събират по тридесет и осем пътници, до петдесет с правостоящите. Тези трите сигурно са докарали от 135 до 150 души.

- Потеглят.

- Отиват да докарат следващите. А тези спални помещения, дългите сгради в задната част на комплекса близо до подножието на планината, събират по деветдесет човека всяка. Или още 270 души.

- А тънките линии по цялата планина?

- Това е тел. Гледайте горния ляв квадрант на екрана ви.

- Разбрано.

- Това е група от четири или пет души около едно дърво. Прокарват тел. Нашият профил сочи, че е тел- бръснач. Долният ляв квадрант. Един мъж явно заравя експлозивно устройство, вероятно мина „Клеймор“ или дори „Танцуваща Бети“.

- Господи! - възкликна Пенингтън.

- Има доста от тях и от другата страна на планината - обади се Ехо Едно.

- Ясно. Те са навсякъде по терена.

- Изключи това дяволско нещо - изръмжа Пенингтън.

Хардистан изключи видеомагнетофона.

-      Тази вечер е още по-оживено. Още нямаме броя по растера, но е някъде в рамките от шестстотин до седемстотин души. Използват палатки за оцеляване в особено трудни условия в наблюдавания район, като спят и работят на смени. А в спалните помещения има разквартирувани почти триста души.

- Какво правят там, по дяволите? - попита Хукър.

- Окопават се. Нощем прекарват войниците си с училищни автобуси и фургони. Правят го непрекъснато, откакто претърсихме форта и им предявихме документите за обиск.

- Какво мисли да прави, по дяволите?

- Да защитава територията си. Това е месечното им тренировъчно занятие. Обикновено се провежда със седемдесет и пет до сто души.

- Нека се опитат - изсумтя Хукър. - В началото на осемдесетте Орденът изпрати декларация на Конгреса, с която обявяваше война. Бюрото елиминира Гордън Кал, изпрати водача им, Уейн Снел, на електрическия стол и пъхна двадесет и четирима души от техните в затвора с доживотна присъда. И това беше краят на Ордена.

- Орденът имаше по-малко от стотина членове, Клод - каза Хардистан. - Тук става въпрос за няколко хиляди обучени войници, като в района вече има съсредоточени много от тях, вероятно въоръжени с автоматично оръжие, гранатомети, противотанкови оръжия, ракети земя-земя и земя-въздух, мини и три-четири тона - тона, Клод - С-4.

- Господи, това достатъчно, за да хвърли във въздуха град като Мисула - възкликна Пенингтън.