Владетелят на ада

В първия миг ефрейторът не повярва на ушите си, макар и да знаеше, че в базата са останали само шепа хора.

- Слушам, сър.

Енгстрьом върна телефона на Вейл, който го затвори.

В затъмнения ъгъл в другия край на залата, зад мътнобелите контактни лещи, очите на Авраам горяха с адски пламъци. Само на четири-пет метра от него се намираше мъжът, когото мразеше с чувство, по-силно дори и от любовта му към Сатаната. Само на пет метра! Един куршум и с него е свършено!

- Не искаме второ Уейко или Руби Ридж, генерале - каза Вейл.

- Бих могъл да зи взема за заложници охце сега.

- Бихте могли, но това би бил глупав ход и вие го знаете. Всичко ще свърши още сега, тук, по средата на нищото. Целият ви команден състав е в тази стая.

Вейл набра един номер на телефона си и зачака да му отговорят.

- Излизаме - каза той. Затвори телефона, прибра антената и пъхна телефона в джоба си.

- На около четвърт миля оттук има два хеликоптера „Найтхоук“ - каза той, сочейки мъгляво към задната част на ресторанта. - Направо ще станат адски нервни, ако не излезем след няколко минути. - Той се изправи и облече палтото си. - За мен беше удоволствие, генерале.

- Вие сте още по-нечестен дори и от представата ми за вас до този момент - изрече Енгстрьом с присвити студени очи.

- Разузнаването ви не струва и пукната пара.

Вейл отиде до вратата и излезе, последван от Файърстоун.

Енгстрьом се изправи и се загледа през прозореца, докато колата се отдалечаваше по отсечката за магистралата. Авраам затропа с бастуна си през ресторанта, застана зад Генерала, приближи устни до ухото му и прошепна:

- Той трябва да бъде убит, генерале.

- Това няма да промени нищо.

- Но ще ги стресне и това ще ги забави. Всичко, от което се нуждаем, е само още малко време. „Ще обърна лицето Си против вас, и ще паднете пред враговете си; над вас ще владеят враговете ви.“ Левит, 26 глава, стих 17.

Енгстрьом проследи с поглед колата, която пое към Мисула. Минута или две по-късно единият хеликоптер прелетя ниско над дърветата и полетя подир автомобила. Челюстта на Енгстрьом се стегна.

- Тогава нека се спусне връз него десницата Божия.

26.

Беше почти десет и половина. Били Хардистан показа удостоверението си за самоличност на агентите от специалните служби и прекрачи прага на служебния вход на хотел „Мейфлауър“. Мина през кухнята и отново удостовери самоличността си. От балната зала, претъпкана с политически спонсори, платили по хиляда долара, за да ядат жилави пилета и аспержи и да отдадат почитта си на най-могъщата политическа фигура на света, се разнасяше гласът на президента, който произнасяше политическа реч.

Хардистан се качи по стълбите до третия етаж. До вратата на ъгловия апартамент — убежището на президента, в което той можеше да провежда срещи извън списъка на дневните си ангажименти - за трети път удостовери самоличността си.

- Благодаря ви, господин Хардистан - каза единият от агентите.

- Някой друг пристигнал ли е?

- Да, сър, генералният прокурор и господин Хукър.

Хардистан кимна и влезе в тристайния апартамент.

Хукър и Кастен си бяха налели питиета и седяха един срещу друг на диванчета, разделени от масичка за кафе.

- Здравей, Били - просия Кастен при влизането му.

- Здравей, Мардж, здравей, Клод - каза заместник- директорът на ФБР.

Хукър се усмихна, повдигна чашата си в приветствие и попита:

- Как се справя там долу?

- Май ги е омаял здравата - отвърна Хардистан.

Той сложи куфарчето си върху масата, извади един голям кафяв плик и клетъчния си телефон, свърза го с един магнитофон и набра един номер.

- Ехо, тук Треньор. Имате ли го на запис? Добре, уредбата ми работи, пуснете записа. - Слуша няколко минути, после каза: - Отлично. Благодаря, Ехо. - И изключи телефона и магнитофончето.

- Какво има? - попита Хукър.

- Още от същото.

- Господи!

Хардистан извади една видеокасета и няколко едро-форматни снимки и ги пръсна върху масата. Хукър и Кастен ги загледаха с провиснали челюсти.

- Господи! - прошепна Хукър. - Какво е намислил този кучи син?

- Готви се да защитава планината си - произнесе почти небрежно Хардистан.

- Откога е станала негова? - изрева войнствено Хукър.

Преди Хардистан да успее да му отговори, вратата се отвори и двама агенти от специалните служби влязоха. Те провериха всички стаи, баните и прозорците, после съпроводиха Лорънс Пенингтън в апартамента.

- Добър вечер на всички - каза президентът още от прага. Очевидно произнасянето на речта го бе заредило с енергия.

- Как мина? - попита Хукър.

- Чудесно. Беше претъпкано. Националният комитет може да ме цуне отзад. Така че, Били, докъде стигнахме?

- Тези фотографии са били заснети около 16 часа планинско време. АУАКС-ът тъкмо е завършвал поредния си полет. Имам го на видеозапис, но и тези снимки трябва да ви ориентират.