Владетелят на ада

- Марагансет! Марагансет е една импотентна путка, която само сънува пенсията си. Нямам бизнес с Марагансет.

- Информаторът ми работи в офиса му.

- За какво става дума?

- Предполагам, че знаеш, че този натегач Вейл, адвокатът, стана заместник генерален прокурор.

- Чувах да говорят.

- Това вече не е приказка. Оная кучка Азимур го разгласи пред целия свят. Вейл е извикал целия си екип, млади натегачи, цяла глутница проклети питбули.

- Но нали това се очаква от тях?

- Не и когато си от страната, която искат да заръфат.

- Какво точно става, Клод?

-      Един от хората на Вейл прави проучване на проектите.

- Виетнамските проекти?

Хукър кимна.

- Господи, та това са повече от тридесет години!

- За него все едно че е било вчера. Той има списък на всички офицери за свръзка и се интересува най-вече от Фантомите. Дали са му името на Граймс.

- Е, и? Той е вече изкуфял дъртак, с решето вместо мозък.

- Дейвид, Вейл преследва с всички сили Енгстрьом. Вече държи банковите им сметки под контрол и претърси базата им в Монтана.

Уоръл не каза нищо. Гледаше Хукър в очите и го чакаше да продължи.

- Освен това онзи правителствен свидетел, който беше ликвидиран преди две седмици в Охайо, е бивш член на Светилището.

- КИС няма нищо общо с тази работа.

- Но има вероятност да е замесена.

- За какво говориш?

- Това е било работа на професионалист. Хардистан и Вейл явно смятат, че стрелецът е бил някой от предишните войници на Енгстрьом.

- Чакай сега...

- Не, ти ме изслушай. Да предположим, че той е прав. Да предположим, че имаш в бумагите си някой, който е бил заедно с Енгстрьом там. И да предположим, че Енгстрьом е използвал този актьор за онази работа в Охайо. И само за миг да допуснем, че ФБР го спипа.

- Невъзможно. Няма никакви регистри и ти го знаеш много добре.

- Само искам да кажа...

- Няма абсолютно никакъв начин да проследят работата,

Хукър скръсти ръце на гърдите си, загледа се в Уоръл и не каза нищо.

- Чуй ме, Клод. Нека само да предположим, че съм сключил договор с този актьор. Няма начин да знам как да се добера до него. Не знам какво име носи в момента, къде живее, каква му е легендата. Обикновено правя контакт чрез поредица обезопасени телефонни обаждания и електронна поща. Наистина ли мислиш, че тая банда млади натегачи могат да го открият?

- Хардистан може да го направи.

- Тогава му кажи на този кучи син да не го прави!

- Никой освен шефа не може да казва на Хардистан какво да прави, а аз предпочитам да не обсъждам този въпрос с него. Не разбираш ли, Дейвид, че актьорът може да бъде заплаха за мен, но е много по-голяма заплаха за теб, докато е на свобода.

- По дяволите, какво ми предлагаш, Клод?

- Може би той вече си е изпял песента - вдигна рамене Хукър.

Уоръл му обърна гръб, опря ръцете си на облегалката на предната скамейка и погледна към олтара.

- Знаеш ли колко дълго ще остана в бизнеса, ако ликвидирам един от собствените си актьори? Всичките ми актьори ще изчезнат яко дим само за една нощ. Изкарал съм тридесет и пет години, защото те ми имат доверие, както и клиентите ми.

- Този специално носи потенциалната опасност да те унищожи. Ако този стрелец бъде заловен и си развърже езика...

- Чуй ме - пресече го Уоръл. — Имах човек, който загина в Ирак с изтръгнати нокти на краката и ръцете. Прехапа езика си и умря, задавен от собствената си кръв, но не издаде нищо. Схващаш ли мисълта ми, Клод?

- Трябва да го изтриеш от счетоводството си.

- Няма никакво шибано счетоводство.

-      Тогава по-добре се обади на този твой актьор, че ФБР е по петите му. Кажи му да се покрие някъде и да стане по-нисък и от тревата.

- Мога да опитам.

- Не опитвай, а го направи - каза грубо Клод.

Уоръл не отговори. Ненавиждаше, когато правителствените палячовци му извиваха ръцете, а Хукър беше един от най-досадните. Когато имаха нужда от услугите на КИС, с радост поставяха националната сигурност в ръцете на Уоръл. Сега обаче Хукър беше загрижен за собствената си кожа. Излизането наяве на КИС и работата й щеше да накара Уотъргейт да изглежда като махленски скандал. Но... ако КИС потънеше, ЦРУ и АНС щяха да си отидатс нея. А нищо чудно и цялата администрация.

- Този човек бил ли е замесен в някоя от нашите операции?

-      По дяволите, Клод, знаеш правилата. Ти слагаш парите в банката, аз свършвам работата, никакви въпроси.

- Тогава ще ти го кажа по друг начин: аз си прикривам задника, и ти се погрижи за своя.

- Какво означава пък това, по дяволите?

Той зачака отговор. Когато такъв не последва, той се обърна. Хукър вече излизаше от вратата на катедралата.

Пийквю, Монтана, сряда, 4 часът и 14 минути,

монтанско стандартно време