Владетелят на ада

- Нека да кажем, че този вътрешен човек е планирал операциите. Най-подходящото време за тях, как да го направят...

- Добре.

- Този някой също така им дава информацията за постъпилите пари за заплати и така нататък.

- Този някой също така би могъл да изпира парите през банките - подхвърли Флахърти.

- Добра логика - похвали го Майер.

- И така, как ги пере?

- Успеем ли да го разберем, този някой ще се окаже онова звено, което търси Вейл.

Флахърти повдигна рамене и предположи.

- Подправя банковите отчети?

-      Това е възможност. Така че сега вече си имаме някого плюс един много хитър банков счетоводител. Двама вътрешни в главната кантора.

Флахърти се изправи, протегна се и върна стола на мястото му. Тръгна през залата на банката и отвори предната врата. Сградата се опасваше от широк тротоар с храсти, отделящи го от улицата. Той се върна вътре и завари Майер да излиза от малката зала за съвещания, където бе работил до този момент.

- Останах без очи, Дърм - въздъхна той.

- Да се махаме оттук — каза Флахърти. - Имаме два часа път обратно до Мисула.

- Можем ли да спрем някъде по пътя да пийнем кафе?

Спряха до едно крайпътно кафе. Майер набумка захар и сметана в чашата си и мълчаливо започна да ги разбърква.

- Нещо те мъчи - забеляза Флахърти. - Винаги мога да позная, когато нещо не ти дава мира.

- Те имат отлично предимство. Четири банки, с които могат да работят. Нямат нужда да придвижват всичките мръсни пари през една-единствена малка банка.

- Разполагат също така със счетоводители, управители и касиери - допълни Флахърти. — Имам предвид, че не можеш да влезеш в някоя малка банка в Монтана и да депозираш триста бона, без да предизвикаш удивление. Трите екипа са задигнали почти един милион.

- Точно така.

- Така че...

- Така че може би правят депозитите в пирамиди.

- Какво означава това?

- През седемдесетте и осемдесетте на някой банки в Маями им се е налагало да перат пари от наркотици. Става дума за големи суми. Милиони долари. Целта е била да не привличат вниманието на Службата по контрол на данъците и приходите, която изисква банката да докладва всеки паричен депозит, надхвърлящ десет хиляди долара, така че са измислили пирамидалната схема. Идеята е следната: тези милиони се придвижват през банките им на парчета, по-малки от десет хиляди долара. Изградили са си огромен брой фиктивни сметки. Една ком- пютърна програма автоматично разпределя депозитите по тези сметки всеки път, когато се внасят големи суми.

- Това ми е малко като в мъгла - каза Флахърти.

-      Добре, представи си, че имаш някаква компания, да я наречем компанията XYZ, за по просто. Та XYZ депозира сто хиляди долара в брой по сметката си, но компютърът веднага разпределя тази сума в единадесет други сметки, така че вместо да показва една сметка с голям депозит, те имат единадесет сметки с девет хиляди и някъде отгоре във всяка. Банките вземат от тридесет до четиридесет процента за извършването на депозитите. Това е цената за прането. След това XYZ си изтегля малките депозити и парите са изпрани.

- Тогава как работи Светилището? Тия юнаци влизат в малки банки с големите торби пари на рамо ли?

- Да предположим, че главният счетоводител на централната банка в Хелена е техният главен вътрешен човек. Веднъж месечно той прави обиколка из клоновете и ревизира банките. Крадците идват един по един и носят, да кажем, по сто хиляди на човек. Счетоводителят депозира всички тия пари в една сметка, но компютърът веднага ги разхвърля по няколко други сметки във всичките четири банки. По девет хиляди и нещо на сметка. Службата по контрола върху данъците и приходите е спокойна. А програмата, която депозира автоматично парите, се съхранява върху компактдиск, не на компютъра, така че банковите проверяващи никога да не я открият. И господин счетоводителят има четири банки, с които да работи.

- Как ще ги проследим?

- Не можем, това ще отнеме месеци и труда на цял куп опитни ревизори - да проследят операциите по всички тези сметки и да търсят фиктивните. Не разполагаме с толкова време.

- Тогава какво ще правим?

Майер го изгледа мрачно.

- Още не съм го измислил - каза той. - Трябва да открием кой е този тайнствен „някой“ и кой е счетоводителят.

- Ами ако грешим?

- Тогава сме тръгнали нагоре по лайняната река без гребла.

Мисула, сряда, 7 часът и 2 минути вечерта,

средно монтанско време

Двамата агенти на ФБР седяха в колата си с вдигнати прозорци, пуснали отоплението на пълна мощност. Една щатска патрулна кола беше оставена косо на пътя, така че да го блокира. СКТАОО и ФБР бяха направили блокади по всички пътища, които водеха към Форт Яхве, и с помощта на щатската патрулна полиция правеха проверки на номерата и регистрациите на всички автомобили, които влизаха в комплекса или излизаха от него. Целта им беше да сплашат членовете на Светилището, като проверяват за незаконни оръжия с надеждата да обезкуражат по-нататъшния прилив на войници в планинското укрепление.