Владетелят на ада

- Да, сър. Затова го возя. Бяхме партньори. Нещата ни вървяха добре. Искам да кажа, бяхме в Небраска, оттам потеглихме към Оклахома, събирахме по неколкостотин души на вечер. В Омаха не можеха да се съберат под палатката. Събирахме по няколко хиляди долара. Аз карах и уреждах бизнеса, а той се занимаваше с проповедите.

- И какво стана?

- Дяволската му милиция ни се изтърси на главата една вечер и му направи предложение. Той винаги беше малко потаен. Например не даваше на никого да го снима. Ненавиждаше пресата. Не знам защо. Ако беше започнал да дава интервюта, щеше да стане най-великият. След нас щяха да се влачат по десетина фургона с хора от телевизиите.

- Как така Светилището прояви интерес към него? - попита Ейкън.

- Онази нощ, когато дойдоха да го видят, той изнесе страхотна служба. Каза да се борели срещу правителството - не искам да ви обидя, - да не плащат данъците и така нататък.

- Кой дойде тогава? Енгстрьом ли?

- Не, сър, бяха двама плюс сержантът, който ги караше.

- Истински сержант ли?

- От милицията.

- Кои бяха другите двама?

- Полковник Шрак, казват му Черния Боби. И някакъв бизнесмен, който имал радиостанция, но не мога да си спомня името му. Не съм го виждал оттогава. Направиха прекалено добра оферта на брат Т, за да я откаже.

- Каква оферта?

- Пари. Хубаво място за живеене. Голяма публика. И те, такова... - Мордохай спря и отново избърса устата си.

- Какво?

- Те, такова, не обърнаха никакво внимание на слабостта му.

- Каква слабост?

- Той обича госпожици. Млади госпожици.

- Колко млади?

- Нали знаете, четиринадесет-петнадесетгодишни.

- Господи! - възкликна Демей.

- Дето бягат от домовете си. Той ги миропомазва и после те го следват.

- Миропомазва ги? - намръщи се Ейкън. - Там, откъдето идваме, му казват изнасилване, Мордохай. Изнасилване и призиви за бунт срещу правителството. И ти като едното нищо можеш да се окажеш съучастник във всичко това.

- Никога не съм правил такива неща. Не съм ходил да му търся момичета. Опитвах се да го вразумявам, но той изобщо не ме слушаше.

- Защо не ни кажеш къде точно горе в планината се намира, Мордохай? - каза Демей.

- Ама те ще ме убият! Вероятно и без това ще ме убият, че съм си тръгнал, но да ви кажа истината, те са полуди от всички, които съм виждал.

- Сега вече си под закрилата на закона, Мордохай. Никой няма да те убие.

- Има ли при него млади момичета? Горе в планината, искам да кажа? - попита Ейкън.

Мордохай кимна.

- Къде?

- Там горе имат бункер, дълбоко в планината. Никога не съм бил там, само разузнавателната част ходи горе.

- Разузнавателната част?

- Да, тия, дето планират всичко. Това е редовен команден пункт, доколкото разбирам от онова, което съм чул. Имат си и система за радиовръзка. Там е мястото, където Т си прави записите на проповедите.

- Как му е истинското име?

- 0, Господи...

- Ти вече каза доста, Мордохай. Да не искаш да се откажеш точно сега?

- Аз му оправях данъчните декларации, когато пътувахме, оправях му социалните осигуровки.

- Името му - настоя Ейкън.

- Илайджа Уелс.

- Откъде е?

- Олбъни, Джорджия.

- Ще се обадя на Айзък - каза Ейкън на Демей. - Ще задържим автомобила и ще го изследваме за отпечатъци от пръсти. Ти карай в града, Мордохай ще дойде с мен.

Ейкън набра номер на клетъчния си телефон и поиска да говори с Джеф Айзък.

30.

Чикаго, четвъртък, 8 часът и 34 минути,

централно стандартно време

Харисън Латимор се измъкна от ранния самолет от Вашингтон и побягна през чикагското летище към един малко използван изход в дъното на терминала, размаха документите си за самоличност, мина през пазачите от ФБР и се качи във ВПОЦ. Вейл, Хардистан и Файърстоун бяха в трапезарията и закусваха.

- Добре дошъл на борда — каза Вейл. - Грабвай един стол и сядай да закусваш.

-      Благодаря - отвърна Латимор и се настани до Хардистан.

- Къде беше последните два дни? - попита Вейл.

- В Ню Джърси и Вашингтон - отвърна Латимор.

Стюардът Пол постави пред него чаша кафе и попита:

- Какво да ви донеса?

- Всичко, което пазиш там отзад - отвърна Латимор и се изсмя. - Не съм хапвал прилична храна от не знам колко дни.

Стюардът излезе. Без да губи време, Латимор извади копие от снимката на отряда „Спектър“, плъзна го пред Вейл и Хардистан и заяви:

- Вече знам кой е Оз.

- Оз ли? - попита Файърстоун.

- Човекът, застрелял Уолър - каза Латимор и се облегна на стола си със самодоволна усмивка.

- Добре - каза Вейл, без да вдига поглед от закуската си. - Взе ли телефонния му номер и адреса?

- Не, но мисля, че знам как да го намеря.

Всички около масата вдигнаха погледи. Той посочи Дженингс и Туни.

- Тези двамата са единствените, останали неидентифицирани. Този отляво е Оскар Дженингс. А този - Уейн Туни.

- Значи Оз е Оскар? - попита Хардистан.