Владетелят на ада

Олбъни, Джорджия, четвъртък, 11 часът и 46 минути,

източно стандартно време

- Просто ми казвайте Лаверн - изрече тя с широка усмивка. Беше розовобузеста, палуваща жена около четиридесетте и изобщо не се впечатли от документите му за самоличност от ФБР. Казваше се Бъди Харис и бе прелетял до Олбъни от Атланта.

- Добре, аз съм Бъди, Лаверн. Можете ли да ми помогнете?

- С огромно удоволствие - каза тя - Тук ли ще прекарате нощта? Мога да ви заведа в най-добрата бира-скара в Южна Джорджия.

- Съжалявам, трябва да хвана самолета в два.

- Тогава един обяд?

- Ами... да, може.

- Добре, агент Харис, какво искате да научите?

- Търся свидетелството за раждане на един човек на име Илайджа Уелс. Просто искам да му хвърля едно око.

Тя беше искрено изненадана, после вдигна рамене.

- Няма проблеми.

Върна се след минута или две с една дебела книга, прелисти я, намери регистъра, извъртя книгата към агента и почука с пръст по страницата.

„Илайджа Джон Уелс, дата на раждане 12 март 1962 година. Родители: Франк и Хелън Уелс. Роден в местната болница.“

- Отдавна ли живеете в Олбъни, Лаверн?

-      Откакто се помня. Започнах работа в деня, в който завърших колежа. Известно време работих и в офиса на шерифа. Страааашна скука. Прехвърлих се оттам в Архивите преди година. Страааааашна скука.

- Случайно да познавате Франк и Хелън Уелс?

- Разбира се. Живеят на Оук Стрийт.

- Познавате ли децата им?

- Ама разбира се. Познавам ги още от деня, в който са родени.

- Тук ли са сега?

- Хейзъл отиде в Атланта, след като се дипломира. Франк Младши работи с баща си в една дърводелница.

- А Илайджа? И той ли е тук?

Тя го изгледа с любопитство.

- Мога да ви кажа точно къде е в този момент.

- Настина ли?

- Аха. Там си е от над тридесет години.

-      Тук в града?

Тя кимна.

- Предлагам ви следното, господин ФБР: аз ви завеждам до Илайджа, а после вие ме завеждате на обяд.

- Звучи ми достатъчно честно.

Излязоха от сградата на съда и се качиха в колата. Тя му показваше къде да кара.

- Завийте тук - каза му тя, сочейки към един аркови- ден вход.

- Но това е гробището! - възкликна Харис.

- Аха. Минете отдясно, ето там.

Пътят криволичеше между одеяло от зелена трева и дъбове, покрай елегантни гробници, обкичени с мраморни ангели и кръстове.

-      Спрете тук - каза тя накрая.

Слязоха от колата и тя го поведе през широката поляна до един голям надгробен камък. Отгоре с красиви букви пишеше „Уелс“, а отдолу бяха имената на Джеремая и Едит, и двамата починали в края на седемдесетте. До големия монумент имаше един по-малък.

Илайджа Уелс

Любим син на Франк и Мери

Роден на 12 март 1962

Повикан обратно в скута на Господ

на 14 март 1962

Почивай в мир, наш мъничък ангеле

Илайджа Уелс бе починал два дни, след като се бе родил.

31.

Чикаго, 2 часът и 42 минути следобед,

централно стандартно време

Вейл обичаше да казва, че всичко необходимо да се спечели дело по РИКО е половин дузина добри адвокати, къртовска работа, безсъние и мъничко късмет. В делото по Светилището този мъничко късмет изскочи буквално от нищото. Той започна, когато Наоми отговори на едно телефонно обаждане в офиса на специалния отряд.

- Обажда се агент от ФБР Алан Бъргър от офиса на Бюрото в Демойн. - Гласът бе на стара кримка. - Мога ли да говоря с господин Вейл, моля?

- Съжалявам, агент Бъргър, в момента той отсъства. Тук е Наоми Чанс, аз съм заместник-директор на специалната група. Мога ли да ви помогна?

- Вие ми кажете. Тук имам някаква откачалка, която се втурна в офиса ми преди половин час и настоява да се срещне с Мартин Вейл. Не иска да говори нито с мен, нито с който и да е от офиса ни, но казва, че ако Вейл търси информация за Светилището, той е точният човек.

- Кой е той?

- Казва се Ърнест Гондорф. От Канзас Сити. Може да е поредният балон, госпожице Чанс. Момъкът е прекарал нощта в местното изтрезвително. Блъснал колата си в едно дърво в градския парк. Кара нов „Файърбърд“ с монтанска регистрация, отседнал е в един скъп мотел и е имал четири бона в портфейла, когато са го прибрали след катастрофата.

- Интересно. Ще разговаря ли с някого от нас по телефона?

- Казва, че иска да говори с Вейл на четири очи. Поканих го да ни освободи от присъствието си, но не иска и да чуе. Явно е изплашен, и то доста, но се пише корав.

- Изплашен?

- Казва, че иска защита. И че онзи Енгстрьом бил пуснал награда за главата му.

- Ще изчакате ли минутка, Алан? - И тя го включи на изчакване. В офиса бяха само Парвър и Файърстоун. Тя им обясни ситуацията.

- Какво ще кажеш, Сам? Искаш ли да изиграеш ролята на Вейл и да чуеш този момък?

- Разбира се.

Наоми се върна към Бъргър и попита:

- Наблизо ли е?

- Точно срещу мен.

- Кажете му, че ще говори с Вейл.

- Значи бързо-бързо се е върнал, а?

- Разбира се.

Бъргър приглушено се изкикоти. Тя връчи слушалката на Сам.

- Здравейте - произнесе гласът от другата страна.