Владетелят на ада

-      Както винаги, подранил с пет минути, Джеси - каза той, като го тупна по рамото. - Винаги един и същ. Кафе, нещо сладко?

- Не, благодаря, господин президент.

- Недей да бъдеш толкова официален, по дяволите. Сега сме само двамата. За Бога, двамата с теб се движим заедно още от Виетнам.

Генералът се усмихна и се отпусна.

- Винаги си бил една крачка пред мен, Лари. Какъв е проблемът?

- Трябва ми съвет.

-      Аз да ти дам съвет? Та ти ми беше шеф. Какво е това, което го знам, а ти — не?

- Ела да ти покажа нещо.

Той поведе Джеймс към бюрото си, отвори едно чекмедже, измъкна последните кадри, заснети от АУАКС над Яхве, и ги разгъна на масата.

Джеймс се приведе над тях и ги заразглежда от около тридесетина сантиметра.

- Това е онзи комплекс в Монтана?

Пенингтън кимна.

- Онази дама от WWN'вдига страшна врява на тая тема - каза Джеймс. - Снощи го сравняваше с Уейко, като го изкарваше още по-лошо. - Той вдигна глава. - Мислиш за обсада ли?

- Бюрото и СКТАОО не могат да направят обсада на областта. Това би означавало да изтеглят почти всичките си агенти от цялата страна, и въпреки това пак не биха могли да съберат достатъчно жива сила. А на Национал- ната гвардия в този район изобщо не можем да се опрем. Повечето от тях членуват в Светилището.

- Тая планина сякаш гъмжи от хора.

- От тази сутрин специалисти от АУАКС ги изчисляват от седемстотин до осемстотин.

- Боже Господи! - Джеймс се върна на фотографиите.

- И това на каква площ? Три квадратни мили? Та това е истинска навалица!

- Седем квадратни мили, ако броим и другата страна на планината.

Джеймс взе една лупа и отново се приведе над снимките.

- Тия да не минират планината?

- И прокарват тел-бръснач. Според нас имат много модерни оръжия. „Стингър“, „Дракон“, М-16, вероятно автомати „Калашников“ и 50-калиброви карабини. И цял тон С-4.

- Доста работливи копелета, а?

- Те са на месечен бивак. Обикновено се събират в петък и заминават в неделя. Започнаха да се събират преди два дни. Ако в понеделник не си отидат по домовете, вече става страшно.

- А Енгстрьом го знае - каза Джеймс.

- Има си хас!

Пенингтън отвори една кутия върху бюрото си и извади две кубински пури. Отряза краищата и на двете, връчи едната на Джеймс и ги запали със златна запалка „Зипо“ специална изработка. Седнаха на дивана.

- Ако Енгстрьом планира да остане така - продължи Пенингтън, - нещата стават зловещи. Те могат да изпращат терористични отреди нощем, да всяват хаос и след няколко дни да си ги прибират.

- Имаш ли някакви законови положения, които да ти развързват ръцете срещу тях?

-      Вейл работи върху това. Вече е свършил доста работа, а пое задачата едва преди три седмици.

- Това случай по РИКО ли е?

- Да. Но може да ни отнеме и месеци.

Джеймс изпусна дим от пурата си, втренчи се в очите на Пенингтън и каза:

- Какво си намислил, Лари?

- Какво мислиш, че ще ни струва да ги елиминираме?

- Много жертви и от двете страни, ако те са наистина толкова добре подготвени, както си мисля.

- Какво ще кажеш за блокада?

- Пфу! - изрази отвращението си Джеймс. - Продължителна и отегчителна обсада, свързана с ангажирането на голям брой бойни части. Ще ни струва цяло състояние.

- Това е като рак, Джеси. Един голям тумор там пуска своите метастази, докато през това време данъкоплатците броят похарчените долари. - Той се поколеба, после добави: - Какво ще кажеш за превантивен удар?

- Мислиш да използваш армията ли?

Пенингтън не отговори. Само пафна с пурата си и издуха пушека към тавана.

- Не можеш да го направиш, Лари.

- От една година използваме армията на южната ни граница.

- Срещу нелегални мексикански емигранти. Ония момчета в Монтана са американски поданици.

- Ако предположим, че обявят война на Съединените щати?

-      Аз съм военен човек, Лари. Не мога да взема решение по въпроса. Какво казва генералният прокурор?

- Не съм обсъждал проблема с никого, освен с теб. Ако предположим, че атакуват първи? Там имаме два хеликоптера „Найтхоук“. Ако решат да свалят единия?

- Направо ще ми се вдигне кръвното. Но не знам дали това няма да е провокация, която да предизвика нападение върху неколкостотин американски граждани. Мислил ли си за обществената реакция?

- Разбира се. Не знам как ще изплувам, ако започнат да създават неприятности.

- Не съм специалист и в тази област. Мисля, че трябва да поговориш с някоя от онези новоизлюпени фирми за пъблик рилейшънс в Ню Йорк.

- Говоря с теб, Джеси. Искам да ми направиш услуга.

- Разбира се.

-      Разработи ми план за атака, оценка на загубите в жива сила, знаеш си работата. Просто за да знам какви са ми вариантите. Разбира се, това си остава само между мен и теб.

- Между теб и мен.

Пенингтън кимна.

- Ще трябва да се консултирам с някои от хората си. Със Страйкър, шефа на рейнджърите, Джо Рингер от специалните части и с Норис от тиловото обезпечение.

- Кажи им, че това е учение на карта. Дай му макси- мална секретност. Те работят за теб, Джеси.

- Те работят за теб, господин президент. Ти си техният главнокомандващ. Колко скоро го искаш готово?

- Днес е четвъртък. Как ти звучи неделя?