Владетелят на ада

Това беше ефективен ход. През деня трафикът беше много слаб. Хари Ейкън, който бе извикан в специалната част на Монтана от базата си в Джорджия, от три часа не бе спрял да мърмори.

- Когато излязох от къщи, беше жега - оплака се той.

- Какво правя тук, по дяволите? Измръзнаха ми даже топките!

- Седем часът е, Хари, нощта още не е настъпила - отвърна му Дюк Демей, когото бяха повикали от Вирджиния.

- Вкъщи вече е десет - каза Ейкън. - А аз си лягам с кокошките.

- Още два часа и се прибираме в хотела. И ще си хапнем здравата.

- Чак в полунощ - изскимтя Ейкън. - Закуска посред нощ. Рай за любителите на нощния живот.

Демей избърса предното стъкло, вгледа се в пътя и каза:

- Знаеш ли, май ще си имаме компания.

Ейкън вдигна уоки-токито и алармира патрулната кола.

- Включете буркана, момчета, имаме гости от имението. - Той си сложи дебелите ръкавици, вдигна яката на синьото си служебно яке, разхлаби деветмилиметровия си „Глок“ от кобура на бедрото и промърмори: - Надявам се само този юнак да не се окаже каубой.

Червените и сини дежурни светлини на патрулната кола проблеснаха и един син джип отби от пътя и спря.

Ейкън и Демей излязоха от колата и застанаха зад двамата щатски войници. Прозорецът на джипа безшумно се спусна.

- Дръжте си ръцете така, че да ги виждам - каза единият войник на шофьора. Ейкън и Демей минаха зад джипа и осветиха вътрешността с фенерчетата си. Шофьорът беше сам.

- Нещо не е наред ли? - попита шофьорът.

- Мога ли да видя шофьорската ви книжка и регистрацията на колата? - попита войникът.

- Да, разбира се - каза нервно шофьорът, дълга и кльощава карикатура на човек. - Не съм превишавал скоростта. - Той подаде шофьорската си книжка и регистрацията на войника, който ги освети с фенерчето си.

- Казвате се Джесъпс, така ли?

- Да, сър.

- Според регистрацията автомобилът ви е собственост на Светилището.

- Точно така.

Ейкън пристъпи до войника и показа документите си на Джесъпс.

- Аз съм агент Ейкън от Федералното бюро за разследване. Бихте ли слезли от автомобила, ако обичате?

- Какво към направил?

- Все още нищо - отвърна хладно Ейкън.

Джесъпс се измъкна от автомобила, пъхна ръце в джобовете на якето си и затропа с крака по пътя. Очевидно беше изплашен до смърт. Дъхът му излизаше от устата на къдрава пара.

- Как така управлявате такава машина, господин Джесъпс? - попита Ейкън. - Каква ви е работата в Яхве?

- Аз съм шофьор - отвърна върлинестият мъж.

- Шофьор, ха! Защо не влезем в колата ми за минутка, вместо да мръзнем на тоя студ?

Той дръпна единия от войниците настрана и каза:

- Може да се наложи да задържим този автомобил.

- Искате да го проверим за оръжия ли?

- Не. Просто нека си постои така засега. - Той взе шофьорската книжка и регистрационните документи, след което обискира Джесъпс за оръжие и го поведе към колата на ФБР. Сложиха го да седне отзад, докато двамата с Демей седнаха отпред.

- И така, вие сте Мордохай Джесъпс, нали? - попита Ейкън.

- Аха.

- И кого возите в този автомобил? - попита Демей.

Джесъпс не отговори веднага.

- Да не возите Енгстрьом? - попита Ейкън.

- Н-н-н-е, сър.

- Тогава кого?

Мордохай се поколеба, после каза:

- Брат Авраам.

Ейкън и Демей се спогледаха, но се опитаха да прикрият изненадата си.

- Вие возите Авраам?

Мордохай кимна.

- Къде е той сега?

Мордохай се размърда неловко на задната седалка и изтри уста с ръка.

- Там - каза накрая той, кимайки към Яхве.

- Защо не го открихме, когато претърсихме форта?

- Той... такова... не беше там.

- А къде? - настъпи го Демей.

- Горе в планината.

- Искате да кажете в планината Джеймс? - попита Ейкън.

- Да, сър.

- Къде точно в планината? - попита Ейкън.

- В-в-ви-жте, момчета, не мога да говоря за това. Ще загазя.

- Ти и без това вече си го загазил - каза Ейкън. - На твоя шеф като нищо ще му лепнат присъда за държавна измяна.

- Измяна!

- Всеки път, когато си отвори устата, той подбужда към бунтове срещу правителството - каза Демей. - Проповядва тероризъм и убийства.

- Ама той е страшно религиозен.

- Той е по-луд и от едноок бухал - каза Ейкън. - Откъде си, звучиш ми малко южняшки, Мордохай - нали нямаш нищо против да ти викам Мордохай?

- 0, не, сър. От Джорджия съм.

- Да не ме бъзикаш нещо? Щото и аз съм оттам. Откъде по-точно?

- Едно малко градче, Енигма, точно до Тифтън.

- Ти да не си биеш майтап с мен? Аз съм от остров Сейнт Саймънс. Знаеш ли го къде е?

- 0, да! Хубаво място.

- Е, беше, преди лешоядите да го връхлетят, да осекат дърветата и да го застелят целия с бетон. Сега съм в Савана.

- И така, разкажи ни за брат Авраам, Мордохай - каза Демей.

- Спомняте ли си онзи евангелист, брат Трансгресор?

- Не мога да кажа, че си го спомням - каза Ейкън.

- Нещо май ми проблясва - каза Демей. - Дето си играеше със змии, нали? Слепец.

Мордохай кимна.

- Точно така. Авраам е брат Трансгресор.

- Сляп ли е? - попита Ейкън.