Читаем Владетелят на ада полностью

- В Милтаун имаме една жена, която твърди, че двама души в костюми стояли близо до задния вход на банката около девет, а в Уайлд Банк един портиер казва, че видял човек в работни дрехи да прекосява паркинга около девет. Но никой от тях не носел нищо, а описанията и на тримата не ни дават абсолютно нищо.

- Това се е случило в Пийквю, Уайлд Банк и Милтаун по едно и също време и с еднакви резултати. И трите банки са получили големи суми за изплащане на заплати предната нощ. Три банкови обира и никой не е видял крадците. И в трите градчета никой не ги е видял кога са си тръгнали. Нито един свидетел.

- Защо? - попита Майер.

- Защото в девет без пет един празен магазин е бил взривен на пресечки от всяка банка - отговори Айзък. - Брилянтна работа. Малки градчета, големи експлозии на две пресечки от банката, кой ще ти гледа банка, която още не е отворила? А в девет без една по един откраднат фургон избухва на паркинга на всяка банка. Полицията е заета преди всичко с експлозиите. В Милтаун пък видели, че банката не е отворена, едва в девет и двайсет.

- Това е като фокусника, който прави отвличащо действие - каза Майер. - Ти го гледаш в дясната ръка, докато той прави фокуса с лявата.

- Точно - каза Айзък. - Докато полицията съобрази кое как е, крадците вече са имали преднина от петнайсет-двайсет минути.

- На колко възлизат обирите? - попита Флахърти.

- От Пийквю са отмъкнали 229000 долара, от Уайлд Банк - 306 500, а в Милтаун са направили най-големия удар - 383500. Или общо: 919000.

- Сигурно са се пукнали от яд, че не са успели да го закръглят на милион - беше коментарът на Майер.


Флахърти си представи как управителят отваря вратата, изключва алармената инсталация и внезапно бива натикан вътре. Устата, очите и ръцете му са облепени със скоч-лента, докато през това време друг член на бандата изважда от строя двете камери за наблюдение с два изстрела от пушка със заглушител. Измъкват ключовете за сейфа от управителя и го напъхват в малката стаичка. Следят стрелката на секундарника върху големия стенен часовник над сейфа. В осем и четиридесет зумерът звънва. Сейфът се отваря и те се хващат на работа. Банкнотите от по един и пет долара остават разхвърляни по пода пред сейфа. Колко ли са били нападателите? Трима, четирима? Флахърти предположи четирима - двама, занимаващи се със сейфа, и двама на вратата - да чакат останалите служители.

След като свършват, един използва дистанционно управление, за да взриви бомбата през две пресечки от банката. Щом тя избухва, те излизат, докарват колата за бягството до прозореца за обслужване на автомобили, нахвърлят саковете в багажника и изчезват. Докато градчето е като полудяло, те взривяват и откраднатия предната нощ фургон, като създават още по-голям хаос.

Много професионално.

Ами онези двамата мъже с костюмите, стояли близо до задната врата, която гледа към посоката на експлозията? Ами онзи човек с работни дрехи в Милтаун, който се отдалечил от банката? Дали са били замесени? В какво са отнесли откраднатите пари, в торби за боклук? Прекалено биещо на очи. Колко голям сак е необходим, за да се напълни с 380 000 долара и дребни?

Айзък имаше право. Тия момчета бяха пипали много професионално.

През последните две седмици Бен Майер и Дърмот Флахърти събираха и засичаха информация за банковите обири с помощта на Хайнс и Наоми в Чикаго. Информацията от ФБР беше пълна и изчерпателна - резултат на двегодишно упорито проучване. Бен Майер и Флахърти реШиха, че разследванията на Бюрото не са били достатъчни, и облягайки се на опита си от Илинойския случай с делото по РИКО, взеха плода на двегодишния труд на ФБР и го закълцаха като за плодова салата.

През изминалите осемнадесет месеца беше имало седемнадесет банкови обира, девет от тях разкрити, с три ареста и висящи процеси. Оставаха осем неразкрити. Трите от тях, извършени в един и същи ден в един и същи час и по един и същ начин изглеждаха най-обещаващи, тъй като всички банки бяха членове на една и съща малка верига в щата. Двамата адвокати решиха първо да се концентрират върху тях.

- Търсим пране - заяви Майер.

- Търсим суми, надхвърлящи милиони долари - каза Флахърти.

- Точно така. Те може да са обрали няколко банки извън нашата зона, и ако крадат оръжие и после го продават, тогава печалбата им е доста по-висока.

- Най-голямата банка в тази верига е в Хелена - беше им казал Айзък. - Единствената, която още не е обирана.

- Прекалено голяма ли е?

- На много лошо място е. От тяхна гледна точка, разбира се. Триетажна сграда точно в средата на града. Много голяма цел.

- Вие мислите, че тези три обира са били вътрешна работа? - попита Флахърти.

- Бих казал - отвърна Айзък.

- Те биха могли да планират всичко освен информацията за парите за заплати, а тя явно е била известна на всички в тия малки градчета - каза Флахърти.

- Вярно - отвърна Майер и после се усмихна. - Нека да предположим, че има и техен човек сред банковите служители, просто да е по-перверзно.

- Това ми харесва - каза Флахърти.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Грань человечности
Грань человечности

«Метро 2033» Дмитрия Глуховского – культовый фантастический роман, самая обсуждаемая российская книга последних лет. Тираж – полмиллиона, переводы на десятки языков плюс грандиозная компьютерная игра! Эта постапокалиптическая история вдохновила целую плеяду современных писателей, и теперь они вместе создают «Вселенную Метро 2033», серию книг по мотивам знаменитого романа. Герои этих новых историй наконец-то выйдут за пределы московского метро. Их приключения на поверхности Земли, почти уничтоженной ядерной войной, превосходят все ожидания. Теперь борьба за выживание человечества будет вестись повсюду!Сквозь снег и мороз, через постъядерную тайгу и безмолвные, пустующие города. По снегу и льду Байкала туда, куда влечет тебя собственное безумие. В Иркутск. Пройти по краю, постоянно балансируя на тонкой грани человечности. Переступить ее, когда нужно быть зверем, – чтобы победить тех, кто давно перестал быть людьми. Взять верх над природой, врагами и самим собой. Чтобы выжить. Чтобы спасти тех, в чьем существовании не уверен. Чтобы понять: осталось ли в тебе самом что-то от человека – или зверь, проснувшийся семнадцать лет назад, – безраздельный хозяин твоего сознания.

Дмитрий Леонидович Охотин , Лев Бизелёв , Юрий Александрович Уленгов , Юрий Уленгов

Боевик / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Фантастика / Боевики