Владетелят на ада

- Мартин Вейл слуша. Искали сте да разговаряме?

- Не по телефона. Лично.

- Вижте... как ви беше името?

- Гондорф. Ърни Гондорф. Казвам ви, че мога да ви изпея много неща за Енгстрьом и Светилището, но имам нужда от защита. Нали разбирате какво имам предвид?

- Демойн е доста далеч оттук, господин Гондорф. Бихте ли дали някаква, макар и приблизителна представа за какво става дума?

- Само елате и ме вземете, става ли? Няма да ви губя времето. Точка.

Секунда по-късно отново се обади Бъргър.

- Той остави слушалката.

- Не можете ли да му окажете някакво въздействие?

- Абсолютно никакво. Излязъл е от изтрезвителното, взел си е колата и веднага дойде при нас.

- И не иска да си тръгне?

- Не. И казва, че ако го принудим да си тръгне, ние ще сме виновни за смъртта му.

Файърстоун захлупи слушалката с длан.

- Какво мислиш, Наоми? Този момък не иска и да чуе да напусне офиса на Бюрото. Казва, че ако си тръгне, ще го убият.

- Уф. - Тя се облегна на стола и направи гримаса. - Е, самолетът не е зает. Какво имаме да губим?

- Господин Бъргър, ще дойдем при вас. След два часа пристигаме. Мислите ли, че ще се оправите с него дотогава?

- Нямам избор. Но ще побързате, нали? - изръмжа Бъргър. - Седнал е на бюрото ми и си тананика разни кънтрита, а изобщо няма музикален слух.

- Веднага тръгваме.

Демойн, 5 часът и 13 минути следобед,

централно стандартно време

Ърни Гондорф беше як жилест мъжага, с развалени зъби зад подобие на усмивка, и късо подстригана коса. Носеше вълнена риза на райета, тъмнозелени кадифени панталони и скъпи ботуши. Присвитите му очи се стрелкаха из малкото помещение за разпит. Бъргър, който го въведе там, се присъедини към Парвър и Файърстоун в залата за наблюдение.

Бъргър беше набит здрав мъж с вече сивееща коса, подстригана късо, и наченки на бирено коремче. Беше облечен в изгладена бяла риза, зелена вратовръзка и тъмносини панталони. Гласът му проехтя като каменотрошачка.

- Ваш е.

Гондорф се огледа в огледалото. Лицето му беше само на няколко сантиметра от това на Шана Парвър - разделяше ги само специалното стъкло.

- Уф - възкликна Парвър. - Този човек не е ли чувал, че има четки за зъби?

- Не се приближавайте прекалено близо - предупреди я Бъргър. - Външният вид се придружава и от съответния аромат.

Парвър беше облечена по възможно най-консервативния начин: тъмносин костюм и виненочервена блуза. Дългата й гарвановочерна коса беше опъната назад в стегнат кок. Носеше очила вместо обичайните контактни лещи. Но въпреки това си оставаше все така умопомрачително красива. Файърстоун беше облечен както винаги, в кожено спортно сако, тъмнозелена вълнена риза и свръхмодерни черни каубойски ботуши. Изглеждаше повече като Джон Уейн, отколкото като Мартин Вейл.

Гондорф седна до масата - цялата в белези от гасените по нея цигари - и качи крака върху плота.

- Красиво - каза тя. - Направо е вълшебен.

- Блъснете му краката от масата, когато влезете - посъветва я Бъргър. - Така ще разбере кой от вас двамата е шефът.

- Ще го имам предвид - каза тя.

- Имате ли нещо против, ако гледам оттук? - попита Бъргър. - Взе да ми става интересен този тип.

- Нищо - каза тя. - Този видеорекордер зареден ли е?

- Винаги е зареден - увери я той.

- Ще имате ли нещо против, ако заснема интервюто?

- Не трябва ли първо да питате него?

- Ако откаже, изключете го.

- Разбрано.

Парвър и Файърстоун влязоха в стаичката. Файърстоун застана до стената, освобождавайки място за Парвър.

- Господин Гондорф, аз съм Шана Парвър, заместник генерален прокурор на САЩ. Това е съдия-изпълнителят Сам Файърстоун. Моля, свалете си краката от масата.

- Къде е Вейл? Казах му, че ще разговарям само с него.

- Упълномощена съм да говоря от негово име. А сега свалете краката си от масата и да започваме.

- Искам да видя Вейл.

Тя блъсна краката му от масата.

- Слушайте, Гондорф, прелетяхме толкова път дотук по ваша молба. Нали искате да ви помогнем? Тогава спрете да се държите като идиот и започнете да говорите или си тръгваме, а вие изхвърчате навън, а там вече могат да ви пръснат черепа, щом толкова не ви е грижа за него.

- Чакай бе, чакай - завика панически той.

- Записваме това интервю на видео. Сигурна съм, че нямате нищо против.

- Ами аз...

- Ще започнем с името ви, адреса, възрастта, знаете как е редът, сигурна съм.

- Никога досега не съм бил арестуван, всичко това е ново за мен. Искам да кажа, не съм престъпник, да знаете. Веднъж само се натрясках, но нищо повече.

- Откъде сте, Ърни? Мога ли да ви казвам Ърни?

- Всички ми викат така.

- И така, ние сме тук. Разкажете ни малко за себе си и после ни кажете за какво ни извикахте.

Той сви рамене и завъртя глава.

- Вие сте онези, които се интересуват от милициите, нали?

- Възможно е — отвърна тя. - Нека да чуем какво имате да кажете.