Владетелят на ада

- Срещал съм го. Говори много. Мисли си, че той е написал Библията.

- Чувала съм това.

- И така... госпожице Парвър, можете ли да направите нещо за мен?

- Зависи от онова, което вие ще направите за мен.

- Мога да разоблича цялата им банда.

- Ще ви се наложи да давате показания пред съда, ако успеем да докараме делото дотам. Съгласни ли сте да се изправите пред съда?

- Че защо не, по дяволите? Така съм затънал, че нямам какво да губя. В мига, в който духнах, вече са ме сложили в списъка си. Нали знаят, че съм бесен, дето ме прецакаха така мръсно с дела ми.

-      Какво стана с четирите милиона?

- Нямам представа. Искам да кажа, не съм от тези, на които докладват тия неща.

- Когато се прибрахте след обира в Монтана, какво стана с парите?

- Прибрахме се направо във форта. Събрахме се там, отнесохме плячката в една от сградите, а оттам ни закараха в столовата да хапнем. Тогава ми дадоха двайсет и петте бона.

-      И вие повече не видяхте парите?

- Не.

- Кой още беше там, когато доставихте плячката?

- Трима в колата. Организаторът и още двама.

- Познавате ли ги? Можете ли да ги идентифицирате?

Гондорф кимна.

- Енгстрьом беше ли там?

- Не.

- Някакви големи клечки? Висши офицери от дивизията?

- Не знам, не чух, не видях. Получавам амнезия, докато не се споразумеем, госпожице.

- Какво правите в Демойн, Ърни? На седемстотин мили от Монтана?

- Скривам си следите. Карах два дни, дремвах по-малко в някоя отбивка. Когато дойдох, реших, че мога да отдъхна. Настаних се в един мотел, излязох, пийнах, потърсих си дружка. И сигурно съм прехвърлил мярката, без да се усетя.

- Защо бягате?

- Те ми купиха кола. Банката финансира покупката и те подписаха документа на мое име. Това беше, защото мърморех. Почнаха да се досещат, че искам да изляза от играта. Не знаех, че още отначало е било планирано да убият онези четиримата. Това никога не стана на въпрос, докато тренирахме. После оня тип, дето го возех, ми каза, че сигурно са разсъдили, че ще се откажа да участвам, ако разбера, че ще ги застрелят. Каза ми също, че внесли в банката на шофьора на камиона някакви пари, за да направят да изглежда ужким че той е бил вътрешният им човек. Всъщност това беше охраната до шофьора. Май се казваше Бейлър... Та той ми каза, че след като вече и аз съм затънал, няма къде да мърдам. Исках да се махна, но те ми дължаха толкова много пари, че... Е, споразумяхме ли се?

- Сега ще ви откараме в Чикаго - каза Парвър. - Ще ви държим под строга охрана и ще се срещнете с господин Вейл. Той ще се споразумее окончателно с вас. Кой беше организаторът?

- Кълна се в Бога, не знам. Някой спомена, че управлявал няколко банки.

- А физическият ръководител на нападението? Кой отговаряше за обира, Ърни?

Ърни се завъртя няколко пъти в стола си и пак изтри устата си с опакото на ръката си.

- Полковник Шрак. Черния Боби.

32.

Чикаго, петък, 10 часът вечерта,

централно стандартно време

Били Хардистан сложи обработените с корекцията за годините фотографии на Туни и Дженингс на масичката пред Вейл и Джейн Венъбъл. Възрастовата промяна на двамата мъже от фотографията във Виетнам беше повече от изумителна. И на двамата заподозрени бяха направени по шест ракурса.

- В момента Флойд разпраща тези снимки на медиите - каза Хардистан. - WWN ще го излъчи около обяд. Телевизионните мрежи са обещали да ги пуснат в новините в шест и единайсет часа. А утре сутринта всички големи вестници ще ги поместят на първите си страници.

- Страхотно - каза Вейл. - Само се надявам да не ви затрупат с телефонни обаждания.

- Ще ни затрупат - каза Хардистан. - Сложил съм шест души да ги пресяват. Те си знаят работата.

- Искам този човек жив, на всяка цена - каза Вейл. - Дотук имаме доста събрани косвени улики, но много малко доказателства.

- Мисля, че свърши изумителна работа за три седмици - каза Хардистан.

- Благодарение на двегодишния ви труд - отвърна Вейл.

- Но твоят екип го осмисли.

Вейл стана и се приближи до прозореца, който гледаше към езерото. Бързо прехвърли всичко постигнато до този етап по делото.

- Имаме записа на Уолър, който даде първоначалния тласък, но дори и да сме късметлии да продължим, това е в най-добрия случай само подкрепящо доказателство. Имаме и крадеца, който Шана и Сам докараха от Демойн. Това доказва връзката на обира на бронираната кола с Шрак и Светилището, но за тях той е просто предател и те ще го отхвърлят от свидетелската скамейка. Имаме числата върху осемнадесетколесния камион и фотографията на Уолър, но не можем да докажем, че това са подписи, оставени от Светилището. Не разполагаме нито с парите, нито с оръжието. Нямаме и късче солидно доказателство. Трябва ни свързващо звено, Били. Трябва да свържем всички тези престъпления в едно. Намерим ли свързващото звено, остава само да напишем обвинителните актове.

- Това вече е работа на Сам и екипа му - каза Хардистан.

- Трябва да измъкнем по някакъв начин шефовете им от планината, без да започваме трета световна война.

- Какво ще кажеш за банките? Флахърти и Майер измислиха ли нещо?