Владетелят на ада

- А сега вече сте регистриран и имате за какво да се тревожите, така ли?

-      Да.

- Защо ми разказвате всичко това, Ърни?

Гондорф за пореден път обърса устата си. По челото му избиха ситни капчици пот.

- Лишиха ме от дяла ми - каза накрая той.

- Как стана това?

- Прецакаха ме.

- Кои?

- Хората, с които го направихме. Бяхме се уговорили за десет процента на човек. Четиристотин хиляди долара, както и да го погледнеш. Хвърлиха ми само двайсет и пет бона, а останалото го инвестирали на мое име. Двадесет и пет кирливи бона за работа на стойност четири милиона.

- Колко други бяха замесени?

- Пет. Петима с човека, който го замисли. Той не участваше, той, такова... само го организира.

- Работили ли сте с някого от тези хора и по-рано?

- Само с един. Той ме включи в тази работа.

- Значи сте участвали и в друг въоръжен грабеж?

Гондорф кимна.

- Първият беше в Модесто. В Калифорния.

- Знам къде е.

- Мислех си да не би да има и някое друго Модесто.

- Доколкото ми е известно, няма.

- Там не беше чак толкова голям удар. Двеста и петдесет бона. Не си струваше труда.

- Какво правихте вие? Каква ви беше работата?

- Аз бях шофьорът. Аз съм страхотен шофьор.

- Снощи не сте били такъв.

- Браво, право куме, та в очи. Едно на нула за вас - изсмя се Гондорф.

- И така, вие искате да издадете тези петима души в замяна на сделка?

- Има и още нещо.

- Какво по-точно?

- Казах ви. Искам да ме включите в програмата за защита на свидетелите.

Парвър го изгледа за момент.

- Това е малко по-трудно, отколкото...

- Вие не разбирате, госпожице Парвър - прекъсна я Гондорф. На лицето му беше изписан искрен страх. - Аз съм вече отписан само с присъствието си тук, в офиса на ФБР. Трябва да ме скриете. Тези хора са навсякъде. На- вся-къ-де. Някой от тях може да стои от другата страна на вратата в този момент.

- Но кои са все пак тези хора, Ърни?

- Вие се интересувате от милициите, нали така?

- Вие сте осъществили обир на бронирана кола с членове на милицията?

- Шшшшшшт! Тихо!

- Коя милиция?

- Да сте чували някога за дивизията „Захария“? Наричат се Светилището на Бога? А? Те ви интересуват, нали? Видях го по WWN.

- Слушам ви внимателно.

Гондорф бавно кимна.

- Делът ми беше десет процента от плячката. Това беше предварително уговорена работа с участието на вътрешен човек. Имам предвид, че ние предварително знаехме, че ударът ще бъде за няколко милиона. След като всичко свърши, се върнахме в Монтана с парите. Всички бяхме малко не на себе си, с толкова много пари. Прибрахме се с четири различни коли, във всяка имаше повече от милион. Карахме като костенурки по целия път на връщане. Когато стигнахме Монтана, шефът на операцията ми дава двайсет и пет бона и ми казва, че останалото го инвестирали на мое име в дивизията. В шибаната им дивизия. Очаквали от мен да окажа подкрепа и да се върна да се обучавам при тях. Били голяма работа. Щели сме да направим и други удари. А междувременно, що не бъда патриот за свободата? Патриотизъм за четиристотин бона? Как не, да ми цунат гъза. Сякаш съм умирал да се включа в библейската им пасмина.

- Този човек, организаторът, има ли име?

- Споразумяхме ли се?

- Може би. Каза ли ви организаторът как се канят да инвестират онези пари на ваше име?

- Не беше необходимо. Оръжия, експлозиви, муниции. Оборудване. Сиреч да ги използват за обучение, летни биваци, такива лайна.

- Току-що споменахте, че очаквали от вас да се върнете в обучението. Да не сте тренирали за обира?

- Да не се занасяте? То си беше чиста военна операция. Нито първата, нито последната. Бяха направили макети в естествена големина на камиона и на всичко останало. Прекарахме две седмици в шибаните им монтански планини. Тренировки по оцеляване и разучаване на бронираните коли до последния болт. Планът беше да направим четири или пет такива удара. Само че плячката беше толкова голяма, че всички страшно се възбудиха и искаха да се върнем в Монтана, да оставим плячката и да го

отпразнуваме. Убийствата обаче не влизаха в плана.

- Убийствата? Какво искате да кажете? Колко души бяха убити?

- Бяха, такова... четирима.

- Вие сте ограбили бронирана кола на компанията „Па- сифик“ - обади се Файърстоун.

- Значи сте чули за това, а?

- Ние сме на страната на закона, Ърни. Как можем да пропуснем обир на бронирана кола, възлизащ на четири милиона долара? Това беше на първите страници на вестниците. При това с четирима убити.

- Те не успяха да открият нищо. Преди обед вече бяхме напуснали щата. Само че ако сега направят повторна проверка на онези отпечатъци, с мен е свършено.

- Не е лъжа.

- Онези отпечатъци не ми излизат от ума още от обира. И снощи излизам, напивам се до козирката и накрая блъскам едно дърво в градския парк. Не си спомням нищо до момента, когато се събудих в изтрезвителното. Пръстите ми още бяха черни от мастилото. Господи, сърцето ми направо спря!

- И това стана тази сутрин?

Гондорф кимна.

- Не сте си губили времето.

- Реших, че ако ви се обадя, ще е по-добре, отколкото вие да ме намерите.

- Разумна мисъл.

- Гледах по новините Вейл. Много им се е наточил на милициите.

- Познавате ли генерал Енгстрьом?