Владетелят на ада

- Имате нужда от армия, за да задавате въпроси ли?

- Искаме всичко да мине безопасно за всички вас - кротко каза Хардистан и се качи в един от фургоните.

След малко Харисън Латимор доведе Либи Доув.

- И вие не изпитвате абсолютно никакви съмнения, че това е Дон Удбайн? - попита я Хардистан,.

Тя почука по една от снимките.

- Той е. Това е Дои Удбайн. Всички го казват.

- Благодаря ви - кимна Хардистан. - Оказахте ни голяма помощ. Моля ви да се присъедините към останалите в къщата на госпожа Ричардс. Не искаме никого на улицата.

Четирите черни фургона бавно поеха по улицата и спряха пред къщата на Доув - съседната на Удбайн. Членовете на специалния отряд от задните три автомобила се измъкнаха безшумно и заеха позиция в мрака. Флеминг носеше радиошлем.

- Джокер, тук Пингвин. Чувате ли ме? - прошепна Флеминг.

- Чувам ви, Пингвин. Джокер на позиция.

- Стойте на позициите си.

Флеминг влезе в предния фургон.

Уеър разчиташе индикациите на детектора за топлина от къщата, докато през това време видеокамерата бавно показваше панорамното изображение.

- Във всекидневната свети лампа - каза той.

Камерата довърши сканирането на къщата.

- Ако е вътре, той е мъртъв.

- На място ли си, Грег? - попита Хардистан.

- Готов за танц. Имам четиринадесет души, четирима отпред, четирима отзад, двама снайперисти за подкрепления отпред и отзад. При хангара имаме десетима.

- Отлично - отвърна Хардистан.

- Ще атакуваме и двата обекта едновременно.

- Кой е ръководителят там?

- Оливър.

- Добре, знаете процедурата. Пет пари не давам какво казват детекторите за топлинни източници, процедирайте така, все едно е тук. Не забравяйте, че този човек е професионален убиец. Изключителен стрелец.

- Знаем, Били - отвърна с усмивка Флеминг. — Непрекъснато ни го повтаряш.

- Искам просто да се уверя, че не сте го забравили, Грег. Искам този човек жив, ако е възможно, но не на всяка цена. Не поемайте никакви рискове. Не искам никакви загинали герои. Влезте бързо и проверете къщата. Пипнете ли го, веднага го изкарайте отвън, поставете охранителен периметър и лабораторията да идва. И внимателно.

Грег Флеминг поклати глава и се разсмя.

-      Всичко е ясно, Били - каза той и излезе от фургона.

- Бих искал да отида с екипа - каза Латимор.

- Оставаш тук с мен. Тези хора са обучени да се справят с всякакви ситуации.

- Аз имам преминат курс по обезвреждане на особено опасни престъпници...

- Латимор, това тук не е епизод от Дивия запад - прекъсна го Хардистан. - Облечи бронираната жилетка и мълчи. Ще влезем след като прочистят района.

- Да, сър.

- Джокер, тук Пингвин, влизаме - докладва Флеминг.

- Разбрано.

Екипът се движеше бързо на зигзаг през ливадата. Единият снайперист бе заел позиция зад едно дърво в предния двор на Удбайн. Другият се бе свил зад предницата на една кола, паркирана от другата страна на улицата. И двамата внимателно оглеждаха района през инфрачервените си прицели. Щори покриваха всички прозорци на къщата. През цепнатините можеше да се види включена лампа във всекидневната. Екипът зае набелязаните позиции около къщата.

- Джокер - прошепна Флеминг, - всички сме по места.

- Ние също, Пингвин. Виждаме през една цепнатина на вратата. Вътре има камион, не самолет.

- Бройте до десет и влизайте.

- Разбрано.

Флеминг изброи до десет и каза:

- Влизаме!

Двама души изкъртиха предната врата с летящ старт. Отзад един от агентите разби стъклото на вратата и я отвори. Нахлуха във вътрешността на къщата, светлинните източници по оръжията им шареха в мрака, докато те сръчно проверяваха стаите, килерите, шкафовете, всичко, в което можеше да се побере човек. Нищо.

Флеминг включи няколко лампи. Къщата беше необичайно подредена и чиста. Беше студено, термостатът на отоплението беше поставен на минимума.

В задната част на къщата един агент се опита да отвори вратата към гаража. Беше заключена.

В хангара тежката верига и катинарът бяха срязани с ножици за метал. Оливър изрита една от вратите и хората му се пръснаха, движейки се бързо през просторното помещение. Светлините проникнаха и до най-потайното ъгълче на огромното помещение.

Оливър провери камиона. Вратата беше заключена.

- Тони - каза той на един от хората си, - иди донеси лоста.

- Веднага - отговори Тони и изчезна.

- Пингвин, тук Джокер, чувате ли ме?

- Пингвин слуша.

- Хангарът е празен. Вътре има заключен камион. Можем ли да го отворим с лост?

Флеминг погледна заключената врата на гаража и каза:

- Избий я.

- Разбрано.

Агентът отстъпи назад и ритна вратата точно под дръжката. Бравата се строши и вратата зейна. Детонаторът на пластичните експлозиви се задейства.

Къщата буквално се разлетя на парчета от тухли, метал, дърво и стъкло. Прозорците на всички къщи и автомобили в радиус три пресечки бяха изпотрошени.