Владетелят на ада

Флеминг и осем от хората му, които бяха в къщата, успяха да зърнат само ослепителен бял пламък преди експлозията да ги изхвърли през стените и покрива. Всички загинаха моментално, телата им бяха разкъсани от жестоката експлозия и после обгорени от бензина, който оформи огромен гъбовиден пламък, раздрал нощното небе. Експлозията се чу на десет километра, а огненото кълбо погълна три квартала.

Хардистан и Латимор паднаха един върху друг зашеметени и с натъртени от експлозията тела.

После Хардистан се надигна на лакът и загледа огненото кълбо с провиснала уста.

- Господи - прошепна той. Латимор се мъчеше да се изправи на колене до него.

- Хангара! - изкрещя той.

Прекалено късно. Нова експлозия раздра нощното небе и ново огнено кълбо разпръсна нощния мрак.

34.

Бад Рапидс, 9 часът и 35 минути,централно стандартно време

Хардистан се тътреше сред останките от къщата на Удбайн като сред някакъв кошмар наяве.       Къщата бе изравнена със земята от експлозията. Единадесет от хората му бяха мъртви, трима други, включително, и Латимор, бяха откарани от медицински евакуационен хеликоптер в една чикагска болница. Директорът на ФБР Хари Си- мънс бе получил задачата да извести семействата на жертвите и да изясни събитието на пресата. Хардистан не даваше пет пари какво щеше да каже шефът му на медиите. За него повече работа в Бад Рапидс нямщпе.

Той потегли с полицейски хеликоптер към вилата на Вейл, за да му разкаже лично за трагедията. По пътя Маккърди му се обади по телефона и каза:

- Самолетът е на ,,0’Хеър“.

- Сигурен ли си, че е неговият?

- Регистрацията му е фалшива. Неговият е, няма съмнение.

- Какво ще прави в Чикаго, по дяволите, щом... Господи, Флойд, той е тръгнал към Вейл!

- А може би...

-      Зарежи „може би“! Не можем да поемаме никакъв риск. Вдигай всички по тревога. Веднага ще се обадя на охраната и ще им наредя да отведат Вейл и Джейн на сигурно място. Искам да изпратите два хеликоптера над вилата, за всеки случай. Ти тръгваш с тях, ръководиш операцията на място и изпращаш още два екипа с автомобили. Стой във въздуха и оглеждай гората. Свържи се с щатската патрулна служба и местната полиция и им нареди веднага да тръгват към вилата. Слушаш ли ме?

- Да, сър.

- Аз отивам на летище ,,0’Хеър“. Вземи осем души и снайперист и затегни обръч около самолета. Не се приближавай прекалено много до Туни, освен ако има опасност да го изтървеш. Махни всички цивилни от района и ги замени с наши хора, но не предизвиквай голямо раздвижване, направи го да изглежда като нормална смяна на работния състав. И за Бога, не се приближавай до самолета, защото и той може да е миниран. След двайсет минути съм при теб.

Хардистан затвори и набра обезопасения телефон на Ейвъри Бакстър, старшия агент на екипа, охраняващ Вейл.

Никой не отговори.

След като двамата агенти на ФБР бяха проверили околността и самата къща, Вейл и Джейн бяха отишли до езерото да стрелят по панички. Както винаги, Джейн го бе накарала да се чувства аматьор.       Магу бе предпочел да остане до къщата, понеже мразеше гърмежите, и дори по едно време зави сърцераздирателно, защото го бяха оставили сам.

- Слава Богу, че не си ловец - каза Джейн, докато се връщаха през ливадата с празни пушки.

- Изобщо не знаех какво е това летяща мишена, докато не се запознах с теб - каза той.

- Искаш да кажеш паничка?

- Каквото и да е - засмя се той и я прегърна.

Навътре в гората се виждаше Ейвъри Бакстър, старшият агент, който проверяваше околността. Клиф Ман- дел, другият агент, и Бакстър бяха станали техни неразделни компаньони и защитници.

Това беше първият им уикенд заедно, откакто Мартин бе поел делото по Светилището.

По-късно, когато Бакстър и Мандел вече се бяха нахранили, Джейн и Мартин седнаха заедно на масата в трапезарията. Мартин бе запалил полови дузина свещи и стаята беше огряна от меката им светлина. Дървата в камината пращяха.

- Какво ти е, Марти? - попита Джейн.

- Нищо, Защо?

- Просто изглеждаш... напрегнат и изнервен.

- Ами... всъщност исках да поговоря с теб за, такова,,.

Той спря насред изречението, сякаш бе изгубил нишката на мисълта си.

- За какво? - усмихна се тя.

- На Магу наистина много му харесва тук - каза той, поглеждайки към песа, който се бе сгушил под прозореца.

- Аха.

- И, такова...

- Марти, какво има? - попита тя и го докосна по ръката. - Това дело наистина те изнервя, нали?

- Това няма нищо общо с делото.

- Какво е тогава?

Той вдигна чашата с шампанско към нея и се усмихна.

- Обичам те.

- И аз те обичам, мили - отвърна тя, чуквайки чашата си в неговата.

- Тогава... ще се омъжиш ли за мен, Джейни?

Въпросът я свари абсолютно неподготвена. Бяха заедно от повече от две години, но до този момент никой от двамата не бе споменавал думата „брак“.

- Това ли ти било на ума?

- Ами... просто не знаех как да го направя. Бих искал да падна на колене пред теб и да ти поискам ръката по старомодния начин - каза той, почти заеквайки.

- Марти, ти се изчервяваш!

- Много е горещо.