Владетелят на ада

- Наистина не знам. Ще трябва да го питам. Никога не съм го срещала, между другото. Може и да ни откаже. Не търпи абсолютно никаква зависимост.

- С какво се занимава в момента?

- С нищо - отвърна тя.

- Колко бързо можеш да се свържеш с него?

- Тази вечер трябва да съм в Сейнт Луис. Мога да спра в Чикаго по пътя и да си кажем няколко думи.

- Колкото по-скоро, толкова по-добре. Днес е понеделник. Можем ли да го докараме тук за съвещание, да кажем. в девет сряда сутринта?

Изражението й не се промени.

- Да, сър, ако работата го заинтересува.

- Ако се окаже труден, кажи му, че президентът на САЩ го моли за услуга - усмихна се той.

7.

13 януари, 4 часът и 46 минути,централно стандартно време

Клетъчният телефон иззвъня за втори път преди Вейл да се обърне със стон и да опипа в тъмното за бутона на лампата.

-      Ало?

-      Господин Вейл?

-      Да?

-      Съжалявам, че ви будя в такъв час, обажда се Маргарет Кастен, генералният прокурор на САЩ.

Няколко секунди по линията дареше тишина. Той се надигна на лакът и включи лампата. Джейн простена и се извъртя на другата страна. Кучето не помръдна.

Маргарет Кастен?

Генералният прокурор?

На САЩ?

Ха сега!

-      Кой се обажда?

-      Съзнавам, че е доста необичайно, господин Вейл. Аз съм Мардж Кастен. Ако искате да проверите дали казвам истината, можете да наберете номера на централата на Белия дом и да поискате да ви свържат с мен.

-      Аз... окей... ще ви се обадя само след секунди - каза той и затвори. Седна в леглото и затърка очите си. Джейн се обърна и попита сънено:

- Кой беше?

- Маргарет Кастен - каза той.

Очите й мигновено се ококориха.

- Маргарет Кастен?

- Така каза.

- Генералният прокурор на САЩ?

- Да - каза Вейл, откри номера от информацията и го набра върху клетъчния си телефон. - Трябва да я набера в Белия дом.

- Белия дом? Мартин, да не сънуваш? Защо ще ти се обажда в този час?

- Ще ти кажа след мин... Да, добро утро, обажда се Мартин Вейл. Казаха ми да позвъня... Благодаря ви... - Той захлупи слушалката с длан. - Мисля, че наистина е тя. Централата на Белия дом се обади, а те са... Добро утро, обажда се Мартин Вейл.

- Обичам предпазливите мъже, господин Вейл - каза Мардж Кастен.

- Е, човек никога не може да бъде достатъчно предпазлив, нали?

Джейн направи физиономия при думите му, извъртя очи, поклати глава и зарови лице във възглавницата.

- Господин Вейл, ще бъда в Чикаго след около час и половина. Бих искала да разбера дали ще ви е приятно да ми направите компания на закуска?

- Закуска? След деветдесет минути?

- Съзнавам, че направо ви пришпорвам. Съжалявам много.

- Как да ви кажа, не мога да стигна до града за деветдесет минути, госпожо Кастен.

- Да, знам. Доколкото ми е известно, имате голям преден двор между вилата и езерото. Мога да ви изпратя един хеликоптер, да кажем, след час?

- Можете ли да ми кажете все пак за какво става дума?

- По-добре да не го правя по телефона. Имате ли някакви планове за деня?

- Госпожо Кастен, аз съм в отпуск. Единственото нещо, което правя сутрин, е да водя кучето си на разходка.

- Един час все ще ви стигне, нали? Ще имате време за една малка разходка с господин Магу.

- Добре. Благодаря ви, сър.

- Аз ви благодаря, сър. Ще се видим след час и половина.

Вейл затвори телефона.

- Е? - попита Венъбъл.

Вейл стана от леглото и нахлузи халата си.

- Тя беше, няма грешка.

- Мартин, ти я нарече „сър“.

- Сигурна ли си?

- Да, сигурна съм. - Тя зачака обяснение. - Е?

- Ще закусим в града. - Той тръгна към банята.

- Кога?

- След час и половина. Ще изпрати хеликоптер да ме вземе. Господи, какъв студ!

- Шега ли е това? Тук винаги е студено рано сутрин. Винаги ставам първа и включвам печката.

- 0! Благодаря ти.

- Марти? Сериозно ли говориш?

- Да. Сигурно е не повече от десет градуса.

- Имам предвид за генералната прокурорка?

- Да. - Той се изправи, прекрачи кучето, което спеше на пода до него, и влезе в банята. Миг след това подаде глава и посочи кучето. - Това е хранена със специална кучешка храна чистокръвна бяла германска овчарка, далечен братовчед на вълка, който е най-умното животно на четири крака. Човек би си помислил, че телефонът ще го разбуди и ще го накара да излае един или два пъти, не е ли тъй?

- Че защо? Не му се налага да вдига слушалката.

- Не бях помислил от тази гледна точка.

Той пак се скри в банята и после пак подаде глава.

- Тя знае името му.

- Кой?

- Генералната прокурорка. Знае името на Магу.

- Нали е генерален прокурор, за Бога! ФБР работи за нея.

- 0, ясно! От друга страна, може и да е някакъв майтап. 1Це стана, ще се облека и този, който ме събуди, който и да е той, ще ми звънне в шест и ще ми каже: „Ама се върза, нали?“

- По-добре иди се изкъпи.

- Отивам де.