Владетелят на ада

Тя стоеше до прозореца на кухнята, държеше чаша кафе и гледаше как Вейл и Магу си играят до езерото. Той никога не бе имал куче и определено посрещна скептично подаръка, който тя му направи за рождения ден - една десеткилограмова топка бяла козина с жълти очи и изключително остри уши. Сега двамата бяха неразделни. Кучето вече тежеше четиридесет килограма, беше на девет месеца и продължаваше да расте. Напомняше на призрак, докато тичаше между дърветата, с острите си уши, които се обръщаха към всеки звук, с вдигнатия нос, душещ утринния студен въздух. Тя чу Вейл да изсвирва, видя Магу рязко да се извръща и да хуква към него, след което и двамата се запътиха към затрупания със сняг двор на къщата.

Вейл се възхищаваше от постройката, както винаги правеше при завръщането си от разходката край езерото. Беше стара двуетажна селскостопанска постройка, която Джейн и архитектът бяха префасонирали в съвършен дом за бягство от цивилизацията. На първия етаж имаше спалня за гостите, която никой до този момент не бе използвал, и една огромна всекидневна, чийто свод се извисяваше чак до покрива. Имаше две камини - една във всекидневната и една в ъгъла на просторната кухня. На втория етаж спалнята им и банята на Джейн се намираха от едната страна на къщата, а офисът им - от другата. Стаите бяха свързани с мост над всекидневната. Вейл бе предпочел неговата баня да е в пряко съседство с кабинета му.

- Ама голям късметлия си! - каза Вейл на Магу, който пристъпваше редом с него и душеше земята. - Помисли си само каква сделка си опекъл. Имаш си превъзходна къща до езерото, голям апартамент в града, богата красива господарка. И мен.

Магу спря, провери обстойно една дупка в снега, после продължи.

- Докато двамата с Джейн решим да живеем заедно, дори и насън не ми е хрумвало да си имам куче или къщичка на село. Като нищо можеше да се озовеш в някоя схлупена къщурка с с малък обграден заден двор, да знаеш. Помисли си върху това.

Магу само го изгледа и се прозя.

- Да ти кажа ли какво си мисля, приятел? - запита Вейл. Дъхът му излизаше на гъсти валма пара. - Мисля, че имаш нужда от гадже. Всеки мъж има право на малко любов през живота си.

Той изтупа ботушите си от снега преди да влезе в кухнята. Магу се стрелна пред него и веднага заби муцуна в купичката си за храна. Джейн подаде на Вейл чаша кафе и каза:

- Двамата сте голяма комбина.

- С всеки ден става все по-хитър и по-хитър.

- Така ли ще ходиш? - попита тя.

- Защо не?

- Ще закусваш с генералния прокурор на САЩ. Не мислиш ли, че едно сако и вратовръзка ще бъдат по-подходящи от кожените ти панталони, фланелената риза и пилотското яке?

- По всяка вероятност госпожа прокурорката ще ми вдигне скандал, задето измъкнах делото от окръг Гранд изпод носа на хората от ведомството й - каза той, отпивайки от кафето си. - Защо трябва да се преобличам специално за случая?

- Мисля, че поводът да те потърси няма нищо общо с това.

- Наистина не знам какво е намислила. Не беше ли преди съдия във втори съдебен окръг?

- Да, скъпи. И бивш федерален обвинител, и преди това истински бяс в адвокатската общност - също като още един човек, когото мисля, че познавам. Двамата имате много общо.

- Единственият път, когато съм работил за правителството, беше в армията. Не беше особено приятна работа.

- Тя е голяма работа, Марти. Чувам, че раздавала шутове по целия Капитолий. Когато получи длъжността, една групичка конгресмени, дето се пишеха за много печени, се опитаха да я смачкат, да я прегазят, да я научат да се съобразява с обстоятелството, че това е Вашингтон, каквото и по дяволите да означава това. Само че нещо май се бяха заблудили, защото се оказа, че ролите са разменени. И продължава да е така. Знаеш за съпруга й, нали?

- Дето почина?

- Защитавайки един приятел адвокат в дело за пране на пари през две врати от залата, където тя ръководела съда. Рухнал мъртъв, докато подлагал на кръстосан разпит един свидетел.

- Не е лош начин да си отидеш от този свят.

- Не бих споделила това с нея.

- Сигурен съм, че смъртта на съпруга й в съда няма да стане на въпрос.

- Двамата си били лика-прилика. Коравата федерална съдийка, омъжена за железен адвокат.

- Откъде знаеш толкова много за нея?

- Тя беше най-добрият адвокат в областта. Искам да знам за конкуренцията си.

- Имаш планове да се хванеш на работа към правителството?

- Искам да кажа, че бих искала да видя една жена в най-висшата прослойка в окръг Кълъмбия. Някои от онези дърти копелета в Конгреса не могат да търпят, когато някой от протежетата им получи шут в задника - особено от жена.

- Ще ти се отблагодаря дълбоко, когато се върна - каза Вейл. - Между другото, човекът, когото съпругът й е защитавал, получил невалиден съдебен процес, когато Кастен починал. Сключил сделка и не лежал дори и ден. Някои хора си мислят, че Кастен е умрял, само и само да спечели делото. Винаги съм се възхищавал на мъж, способен да направи всичко, за да победи. Разбира се, неговата постъпка е малко крайна.

Той пристъпи до нея и я целуна.

- За обяд ти предлагам телешко и яйца. Аз ще готвя.

- Няма да се върнеш за обяд.