Владетелят на ада

- Настанете се удобно, сър.

- Благодаря, господин Силвърман.

- Моля ви да ме наричате Пол, сър.

Вейл седна на един от фотьойлите. Стюардът донесе кафето му в чашка от китайски порцелан. Вейл хвърли поглед към екрана на телевизора и разпозна Валери Азимур, журналистката, която се бе опитала да го интервюира по време на процеса за „Атлас-Уестърн“. Беше облечена с подплатена с кожа канадка, кожена шапка обрамчваше лицето й, дъхът й излизаше на пара. Беше застанала нейде на тъмно, гледаше сериозно и говореше в микрофона. Тъй като звукът беше изключен, той не можеше да разбере къде се намира и каква гадост разнищва, така че насочи вниманието си към вестника и прехвърли заглавията. Миг по-късно влезе генералният прокурор.

Маргарет Кастен беше малко по-ниска, отколкото си я беше представял Вейл, набита жена с прошарена черна коса и тъмнокафяви очи. Беше симпатична, не красива, добре поддържана жена, с бежов вълнен костюм и тъмнозелен шал. Усмихна му се, но той усети как очите й хладно го преценяват.

- Добро утро, господин Вейл - каза тя.

- Добро утро, госпожо генерален прокурор - отвърна той.

Ръкостискането й напомняше менгеме.

- Добре дошли на борда на ВПОЦ - каза тя.

- ВПОЦ?

-      Въздушно-подвижен оперативен център. Не ме питайте откъде идват тия съкращения, вероятно някой първокурсник, дето си няма друга работа, се гордее с тях. Благодаря ви, че станахте с пукването на зората, за да ми направите компания. Надявам се, че ще си струва труда.

- Първо искам да видя как са приготвени тия яйца по бенедиктински, Ангажиментите после.

Тя се засмя и кимна.

- Напълно честно. Да видим как си живеят в министерството на правосъдието, а?

- Зависи - отвърна той с усмивка. - Колко ще струва тази разходка на данъкоплатците?

- Абсолютно нищо. - Тя се усмихна и посочи към предната част на самолета. - Там отпред са кабината на екипажа и залата за конференции, която се използва и за трапезария. Това е залата за отмора, обикновено се използва за приятелски разговори. А това... - Тя го въведе в следващото помещение — ... е моят кабинет.

Помещението беше съвсем обикновено; бюро със стол зад него и два стола пред бюрото. Бюрото беше празно, ако не се броеше снимката на двама млади мъже, с рамка завинтена към плота, и два телефона, единият черен, другият червен. На стената имаше вграден телевизионен екран.

- Синовете ви? - попита Вейл, и кимна към фотографията.

- Да. По-малкият отляво е Емилио. Всеки момент ще се дипломира в юридическия факултет на Харвард. Отличник. Арни, отдясно, е черната овца на семейството. Той е археолог. В момента е в Египет, търси трескаво гробницата на Александър Македонски.

Вейл се усмихна и огледа малкия кабинет.

- Вие май много си падате по гледането на телевизия?

- Те всички са свързани в мрежа, господин Вейл. Можем да се свържем във видеоконферентен режим буквално с всеки в света или да наблюдаваме на живо излъчвания от мястото на събитията. Освен това телевизорите са свързани към компютрите в командно-оперативния пункт. Всичко е кодирано и засекретено с изключение на обикновената кабелна телевизия и каналите. - Тя отвори вратата към следващото помещение. - Това е командно-оперативният пункт, сърцето и душата на ВПОЦ.

Продълговатото полутъмно помещение представляваше истински лабиринт от електроника: система от компютри и видео с шест монитора, сателитен приемник, защитен срещу подслушване телефон и факс, червен телефон с пряка връзка с Белия дом, монитор за наблюдение, цифрови видеокамери, цифрови магнитофони, директна видеовръзка с АУАКС и един сателитен приемник за кабелна и канална телевизия с още един монитор. Кастен описа оборудването, макар и да изглеждаше малко объркана от цялото това разнообразие.

- Моят електронен гений отскочи до терминала да си купи някакъв местен вестник - каза тя. - Макар че имам съмнения, че това е претекст да оглежда момичетата на летището.

- Нима в този час на летището гъмжи от момичета? — запита язвително Вейл.

- Е, колкото и да са, Джими ще ги открие - отвърна тя. - Отзад има още една малка зала за конференции, с компютър и телевизор, там е и личната спалня на командира. Командир е високопарна титла за всеки пилот на този самолет. Екипът ни се състои от осем души плюс самолетния екипаж от четирима души, и място за още двайсет.

- И парите от данъците ми отиват за всичко това?

- Ще се изненадате, ако ви кажа колко много часове прекарвам в този самолет - каза тя с малко отбранителен тон. - Всъщност ние имаме четири такива. И всички са непрекъснато в движение.

- Не се оплаквах - отвърна Вейл.

- Че защо, дори и не съм си помисляла, господин Вейл - промърмори тя, докато се връщаха към предната част на самолета.

Силвърман изникна отнейде и обяви, че закуската е готова. Отидоха в трапезарията, която беше подредена със сребърни прибори и памучни салфетки. Само домашен уют, никаква пластмаса или хартия за еднократна употреба.

- И така, чакам въпросите ви - каза Кастен, когато седнаха.

- Да - отвърна той. - Откъде знаете името на кучето ми?

Тя се изсмя.