Владетелят на ада

- Работата е там, Мартин, че насилието се е превърнало в запазена марка на милиционерското движение много преди атентата в Оклахома Сити. В началото на осемдесетте Ордена преминава към углавни престъпления. Не пропускат нищо: подправяне на банкноти, банкови обири, отвличания, нападения върху бронирани коли, разнасящи пари, убийства. Хвърлят бомби в синагоги, убиват членове от собствените си редици, за които подозират, че са станали издайници, правят атентат на домакина на предаването на живо Алан Берг...

На екрана се появиха още две фотографии - кошмарен монтаж от насилие: Джордж Матюс, основателят на бруталния Орден, загинал под водопада от куршуми на ФБР на един остров в Пюджет Саунд, и разкъсаният от куршумите труп на Алан Берг, проснат до колата му.

-      ... така че през 1984 година ФБР сформира специална група и започна да ги преследва. Реакцията на Ордена беше обявяването на война на Съединените щати. Министерството на правосъдието събра доказателства за използването на рекет от двайсет и четирима членове на Ордена. Шейсет и няколко случая на рекетьорска дейност с подправени банкноти, убийства и грабеж. Джордж Матюс не стигна до съд. Предпочете смъртта. Още един мъченик. Останалите двайсет и трима бяха осъдени и Ордена накрая се разпадна. Подозираме, че повечето от членовете, които останаха без обвинения, са се прехвърлили към другите групи.

- Колко голям е бил Ордена? - попита Вейл.

- Не сме сигурни, вероятно по-малко от сто души.

- И смятате, че обществото е вземало тези откачали на сериозно?

- Мартин, предполага се, че в страната има най-малко 75000 активни членове на групи на ненавистта. Според нас може да са и 750000, ако включим и симпатизантите, които не спадат към активните членове. Броят се увеличи неимоверно след Уейко и историята с Ранди Уивър. Ние го очаквахме. Това обаче, което ни шокира, е че броят скочи и след Оклахома Сити.

„Какво ли цели с това? - чудеше се Вейл. - И какво, по дяволите, правя тук аз? Кога ще си дойде на думата?“

- Джими, изкарай Светилището - каза тя. После се обърна към Вейл. - Да сте чували някога за една група на име Църквата на Светилището на Бога и Божия гняв, Мартин?

Той се замисли за няколко секунди.

- Не беше ли някакъв генерал смотаняк от операция „Пустинна буря“ свързан с тях?

- Джошуа Енгстрьом. Но в Пустинна буря той беше полковник, не генерал. Става генерал едва когато излиза в оставка. Генерал от Националната гвардия в Монтана.

На екрана се появи снимката на Енгстрьом: плешив, със здрава, висока фигура, малко напълнял около кръста, със защитни дрехи и пистолет на колана, автоматична пушка в едната ръка и Библията в другата, застанал до един танк в пустинята заедно с десетина войници. Повечето войници се усмихваха, но лицето на Енгстрьом беше студено и безизразно като маска.

- Това е Енгстрьом в Пустинна буря, 1990 година.

- Спомням си тази снимка - каза Вейл, загледан в лицето на Енгстрьом. - Той имаше прякор...

- Проповедника.

- Точно така.

- Извади другата, Джими.

Втората фотография се различаваше рязко от първата - беше моментна снимка, размита, избледняла и размита от влага.

- Виетнам, 1973 година - каза Кастен.

Енгстрьом с шестима войници в джунглата. Гледат с пренебрежение, дори ядосано, обектива. Корав мъжага с късо подстригана коса и вече прошарена брада. Всички са голи до кръста, с ленти, препасани около главите. Всички са със защитни панталони и тежки обувки, на някои от кончовите им стърчат дръжките на ножове. По голите им гърди са кръстосани патрондаши, от кобурите по бедрата им висят пистолети, а в ръцете си държат какво ли не: Узи, АР-14, М-1А, всички оборудвани с оптически прицели. Страховита фотография.

Хайнс даде увеличение върху лицето на Енгстрьом. Съсредоточено изражение, огнени, почти маниакални очи, извикващи в представите образите на други фанатици - Джон Браун на бесилката; Джим Джоунс в Гвиана, Върнън Хауел, който по-късно ще се преименува в Дейвид Кореш, в Уейко, в навечерието на личния му Армагедон.

- Мъжът отдясно на Енгстрьом е Робърт Шрак - каза Кастен. - Прякорът му е Черния Боби. До него е Дейвид Мецингер. Сега Шрак е заместник на Енгстрьом, а Мецингер е пасторът на една от четирите църкви, които съставляват Светилището. Този отдясно с белега на лицето е Гари Джордан. Мъжът с брадата и слънчевите очила, коленичил отляво, държи 50-калиброва карабина с оптически мерник. Снайперистка пушка, не е на въоръжение в армията. Той и онзи в средата са или мъртви, или просто не можем да удостоверим самоличността им.

- Не можете ли да ги откриете в армейските архиви?

- Изобщо няма такива. Енгстрьом е водил група, наречена „Фантом“. Черни операции. Мисията им е била толкова секретна, че всички архиви и за нея, и за членовете й са били унищожени. Тя дори и не е упомената в служебното досие на Енгстрьом. Всичко, което се казва там. е, че е служил във военното разузнаване във Виетнам от 1967 до 1975 година.

- Толкова дълго?