Владетелят на ада

Пенингтън се хвърли към него. Няколко бойци притичаха покрай тях, като стреляха слепешкатав мрака и ревяха като луди.

Юмрукът на сержанта се мъчеше да затули кървавата дупка, цъфнала на хълбока му.

- Ще те изнеса! - опита се да надвика грохота и крясъците Пенингтън.

- Къде отиваме? - простена Коб.

- Какво ще кажеш за Бостън, Коби? Искаш ли да отидем в Бостън?

- Не ме карайте да се смея, сър, че направо ме прерязва.

Пенингтън внимателно вдигна Коб на рамо и тръгна към края на гората. Куршум се заби в бедрото му и докато падаше, няколко войници се втурнаха към тях.

- Добре ли сте, полковник?

- Добре съм, момчета - изпъшка той. - Имаме ли подръка лекар? Май ще ми изтече кръвта.

- Веднага идва, сър. Ей сега ще ви пристегне крака.

- Как е Коб? - попита Пенингтън.

- На косъм е, полковник.

- Погрижете се за него, чувате ли ме! Не се тревожете за мен, погрижете се за него.

- Да, сър.

Стрелбата и крясъците постепенно заглъхваха.

- Какво става, по дяволите?

- Мисля, че жълтите копелета побягнаха към Ханой - каза лекарят с усмивка. - Подгонихме ги.

- Кучи синове.

- Какво съвпадение на мненията, полковник.

На разсъмване медицинските хеликоптери кацнаха и вдигнаха ранените към Сайгон. Коб беше на първия хеликоптер. Пенингтън се качи последен. Докато машината се издигаше във въздуха, той огледа бойното поле. Земята под тях беше буквално затлачена с трупове. Лешоядите вече започваха да се събират на гощавка.

Същата нощ, на сто мили от тях, капитан Джошуа Енгстрьом и трима от хората му се промъкваха покрай брега на една река в Делтата. Лицата им бяха боядисани в бяло и четиримата бяха само по къси гащета. Енгстрьом притегна колана си и проЕери непромокаемата чанта, закачена на него. В нея имаше един 45-калибров пистолет с пет резервни пълнителя и карта. Към бедрото си бе привързал кания с нож, а от колана му висеше друга. Хората му правеха същото - проверяваха оръжието си, без да отделят поглед от реката.

От другата страна на реката Черния Боби Шрак се бе сгушил в едно укритие със снайперистката си пушка. Той видя засенченото фенерче на Енгстрьом да проблясва два пъти и отвърна на сигнала. Бяха готови. Извърна бинокъла си и го насочи срещу течението, зърна една светлинка и се втренчи в нея.

Бяха отработили операцията няколко пъти. Проповедника беше луд на тема отработване на операции. Отработване и синхронизиране, отработване и синхронизиране. Всички пазеха тишина. Движеха се бьрзо, почти като машини, използваха сигнали с ръце вместо думи. На брега, на който беше Енгстрьом, се криеше втори снайперист - снажен мъж с черна брада и дълга коса. Той щракна с пръсти и посочи нагоре срещу течението.

Слухът им долови отгласи на смях и гълчава. Хората му се притаиха в очакване. Лодката изплува в мрака. Беше широка, плоскодънна, с два мотора отзад.

Енгстрьом измъкна ножа си и тихо каза:

- И Господ каза на Иисуса: не се бой от тях, защото ще предам всички на синовете Израилеви, за да ги избият.

Захапа ножа и се плъзна безшумно във водата.

На лодката имаше петима души. Двама седяха на варели до носа, пушеха и се взираха в двата снопа светлина, които прожекторите хвърляха в реката. Останалите трима се бяха скупчили в средата на лодката, под един фенер, и прелистваха един оръфан брой на „Плейбой“. И петимата носеха северновиетнамски униформи. Палубата беше задръстена с мушамени пакети.

Екипажът не долови промъкващите се хора на Енгстрьом.

Двата изстрела едва се чуха. Единият от мъжете на носа се прекатури. Другият бавно се извъртя и падна зад борда.

Групата мигновено атакува. Всеки сграбчи жертвата си за косата, дръпна я назад и преряза гърлото й. Ножовете потънаха дълбоко, почти до прешлените. Стоманените ръце на Енгстрьом стиснаха като менгеме врата на жертвата, която се замята в предсмъртна агония. Въздухът със свистене се измъкваше от гръкляна й; пръсна ален дъжд. Когато мъжът престана да се мята, Енгстрьом го пусна и безжизненото тяло се строполи на палубата.

- Готово - каза Енгстрьом и угаси двигателите. Един от групата подхвърли въже на брадатия снайперист, който върза лодката за едно дърво. Кървавите ножове просвят- ваха под фенера, докато нападателите разпаряха пакетите и изсипваха съдържанието им в реката. Енгстрьом гледаше как кафявите кристали хероин се завъртат в миниатюрни водовъртежи и изчезват. Когато приключиха с унищожаването на товара, Енгстрьом запали моторите, завъртя лодката и я насочи срещу течението.

Мецингер блокира кормилото и сряза въжето.

Енгстрьом се приведе над жертвата си, която лежеше с лице, забито в палубата, и рязко дръпна главата нагоре. Мускулите му за миг рязко изпъкнаха, докато разсичаше с тежкото острие вратните прешлени. После завърза кървавата глава за косите към радиоантената.

- Тогава Давид се затече - запя той, втренчен нагоре по реката, - и като стъпи върху филистимеца, и взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха го на бяг. Първа книга Царства, глава седемнадесета.