Владетелят на ада

- Между другото, бих казал, че Проповедника се справя идеално. Нищо от това, което прави, не е противоза- конно. Те са защитени от Първата, Четвъртата и Шестата поправка към конституцията.

- В Бюрото са съвсем сигурни, че...

- Тук „съвсем сигурни“ не играе, госпожо генерален прокурор. Можете ли да докажете, че са направили нещо, каквото и да е то, незаконно?

- Не.

- Да има нещо нередно с военното обучение на хора? Форт Яхве незаконна организация ли е?

Тя поклати глава.

- Църква с идеална цел.

- Мардж, не можеш да се хванеш абсолютно за нищо с тези хора и го знаеш много добре.

- Ела все пак да поговорим в кабинета ми.

Кастен поръча две кафета. Вейл седна пред бюрото й.

- Не знам какво искаш да направиш във връзка с Енгстрьом и армията му - каза той, - но от моя гледна точка, до този момент Светилището не е направило абсолютно нищо незаконно.

- Според ФБР те са замесени в два банкови грабежа и в кражба на армейско оръжие и муниции от оръжейния склад на Националната гвардия в Хелена. Еднакъв начин на действие и при трите случая. Военно планиране на операциите, съвършен синхрон...

- Съвсем сигурни... според ФБР... еднакъв начин... не можете да докажете абсолютно нищо.

- Засега.

- Какво искаш, Мардж? Защо съм ти, по дяволите?

- Президентът би искал да приемеш длъжността заместник генерален прокурор.

- Но защо?

- Специален обвинител. Искаме да осъдиш Светилището и четирите му църкви по параграфа РИКО.

Вейл беше зашеметен. Предложението беше абсолютно неочаквано.

- Искате от мен да изградя обвинение срещу тях по РИКО? По дяволите, та ФБР не може да ги глоби дори за незаконно паркиране.

-      Вкарай в съда водачите за престъпленията им, осъди ги, накажи ги, изхвърли ги от обществото за дълго. Хората ще осъзнаят какво представлява цялото движение, ако изкараме водачите пред съда.

- Какви престъпления? Те не са нарушавали никакви закони.

- Мартин, ти си най-добрият обвинител по параграфите на РИКО. Ние ти предлагаме длъжността заместник генерален прокурор. В твоя помощ ще бъдат ФБР, Службата по контрола върху алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, Службата по контрола върху медикаментите, Службата за контрол върху приходите и данъците, Министерството на правосъдието, дори и армията, ако се наложи. Пълен картбланш от страна на президента, работиш директно с генералния прокурор.

- Каква е разликата кой ръководи представлението?

- Ще има създадена специална група, Марти. С върховен приоритет. Уилям Хардистан, човекът номер две във ФБР, ще ти бъде пряко подчинен. Ще имаш властта да караш океаните да се разтварят пред теб.

- Това е политика, а на мен от политика ми е дошло ей дотук.

- Ти ще си ръководителят, Марти. Ще се отчиташ само пред мен и пред президента. Били Хардистан ще приема заповедите си от теб.

Вейл се изправи, приближи се до един от прозорците и се втренчи в Нилсън, човека от секретните служби.

- Може да отнеме години - каза той. - Проследяване и издирване на информация, опити да се извлече нещо от нея. Не искам да ме чукне петдесетакът и още да си блъскам главата как да изградя обвинение по параграфите на РИКО само защото някакъв откачен търчи нагоре-надолу и проповядва революция и президентът се е докачил лично от това.

Хайнс отвори вратата и каза:

- Имаме визуален доклад от Хардистан.

- Благодаря ти, Джими. - Кастен се обърна към Вейл.

- Може пък да откриеш нещо интересно и за себе си - каза тя и го поведе към командната зала. - Снощи в планините между Айдахо и Монтана е бил нападнат един конвой, пренасящ оръжие. Два ровъра са били унищожени, един осемнадесетколесен камион е бил отвлечен, десет войници са убити.

- Какво!

- Хардистан е на мястото. Само слушай.

- Времето е толкова лошо, че дори не можем да осъществим визуален контакт, но се надявам да се пооправи малко - прозвуча гласът на заместник-директора на ФБР.

Изображението върху монитора беше деформирано и те чуваха само гласа му, доколкото можеше да се чуе сред пращенето. След няколко секунди картината внезапно се подобри. Хардистан стоеше на открито, сгушен в палтото си, стиснал микрофона. Беше с дебели ръкавици. Слънцето още не беше изгряло над планините.

- Слушаме ви, господин Хардистан - каза Хайнс. - Госпожа генералният прокурор е до мен.

- Добро утро, Мардж.

- Добро утро, Били. Виждаме те чудесно.

- Оттук не мога да ви виждам, така че ще ви разведа из мястото на престъплението. Застанал съм върху отломки в северния край на прохода. Те са предизвикали малка лавина на това място и са затворили този край на шосето.

Зад Хардистан се виждаха няколко мощни лампи, монтирани от двете страни на пътя. Видеоизображението се разгъваше от Хардистан до прохода Изгубената следа. Вейл се втренчи в останките от двата изгорели ровъра на екрана.

- Какво е онова край пътя? - попита той.

- Найлонови чували с тела - отвърна Кастен. - Всичките десет войници от конвоя, които са загинали по време на нападението или са били екзекутирани след това. Сложили са ги в найлонови чували и са ги подредили до пътя.

- Господи! - възкликна Вейл.