Владетелят на ада

Операторът закрачи към редицата зелени чували и спря до един от тях. Хардистан влезе в кадъра и дръпна ципа. Младо лице с цвят на мрамор изпълни екрана. В челото имаше дупка от куршум. Снежинки прехвърчаха през екрана, проблясвайки в лъчите на лампите.

- Това е човекът, който е бил застрелян след като тялото му е било напъхано в чувала — каза Хардистан.

Кастен извърна лице от екрана.

- Открихме още нещо интересно - продължи Хардистан, закрачи към задницата на един от разрушените ровъри и приклекна. Камерата се приближи, за да даде едър план. В задната броня бяха врязани цифрите 2-3-13.

-      Нямаме представа какво означава това, но явно са били прогорени в бронята тук, на място. Дал съм го на нашите специалисти по кодове и криптология. Ако на някой му хрумне нещо, ще изслушаме с благодарност идеята му.

Вейл не откъсваше поглед от екрана. Камерата се отдръпна и даде панорамно изображение.

- Това е всичко, с което разполагаме до този момент - каза Хардистан. - Снегът и вятърът са покрили всичко и са заличили всички следи. Имаме само няколко куршума и гилзи плюс куршума, който е убил този младеж, и тези цифри.

- Благодаря, Били. Доволна съм, че си там.

- Ще се свържем пак след малко.

Изображението върху екрана изчезна.

Кастен се обърна към Вейл.

- Убили са всички тези млади момчета. Всички са простреляни допълнително с куршум зад ухото, след като са били ранени или убити по време на нападението. Всички освен младежа с изстрела в челото. Очевидно е бил още жив, когато са го надъхвали в чувала.

Вейл не каза нищо. Хайнс, който бе записал репортажа, пренави лентата до едрия план на цифрите: 2-3-13.

- Може да е нечий рожден ден - промърмори той под носа си.

- Не знаем със сигурност дали Светилището стои зад това - каза Кастен. - Но според президента това е акт на обявяване на война.

Върнаха се в офиса на Кастен.

- Все още няма никаква следа, която да свързва извършителите със Светилището - каза Вейл.

- Това е единствената група от милициите в радиус двеста мили от мястото.

- Това не означава абсолютно нищо, Мардж, и ти го знаеш отлично. Ще ни се наложи да искаме достъп до информация от банки и корпорации, да подслушваме телефони, да отваряме компютри, да искаме пълен контрол върху входящи и изходящи комуникации, ако искаш изобщо да направим нещо по РИКО. Не бих могъл да накарам някой федерален съдия да ми даде разрешение дори да си почеша главата с това, което ми показа до този момент.

- Ако успея да те убедя, че зад цялата тая параноя има и нещо друго, ще обмислиш ли молбата на президента?

Вейл не отговори.

- Ще разговаряш ли с двама души?

- Какви двама души?

- Единият е Гари Джордан.

- Кой е тоя Гари Джордан?

- Мъжът с белега на снимката от Виетнам.

- Той ще разговаря с мен?

- Пада си по хвалбите. В един федерален затвор е. Можеш да отлетиш дотам с този самолет. Три пъти е разпитван, два пъти от Бюрото, веднъж от човек от екипа ми. Мисля, че можеш да се натъкнеш на нещо, което да ни се е изплъзнало. Доколкото съм чувала, много те бива в тия работи.

Вейл я гледаше злобно. После попита:

- Кой е другият?

- Не мога да ти кажа името му. Но мога да ти обещая, че ще си бъдеш у дома навреме за една, макар и късна, вечеря. - Тя натисна един бутон под бюрото си и миг по-късно някой почука на вратата.

- Влез - каза тя. Мъжът, който прекрачи прага, беше висок и як, с обветрено лице. Над челото му беше надвиснал бял кичур. Носеше кафяво кожено сако западна кройка с външни джобове, черни джинси и каубойски ботуши.

- Марти, запознай се със Сам Файърстоун. Откраднах го от една маршалска служба. Ще те съпровожда през деня. Аз трябва да отлетя до Сейнт Луис, за да произнеса една реч на празничен обяд. Отдели един ден от живота си преди да отхвърлиш предложението на президента на САЩ.

- Ти май не си падаш по никакви номера - каза Вейл.

- Нямам време за това - отвърна тя с усмивка. - В девет сутринта в четвъртък имаш среща с президент Пенингтън. Той би искал да чуе отговора ти дотогава.

Служебният самолет на генералния прокурор излетя. Мъжът от стартовия команден пункт го проследи през бинокъла си. След малко прибра бинокъла, протегна се и каза на ръководителя:

- Ще се поразтъпча малко. След петнайсет минути съм тук.

- Добре - отвърна шефът му. - Донеси ми един хот-дог с горчица и кромид и една лимонада, става ли? - и му подаде една банкнота от пет долара.

- Няма проблем.

Мъжът отиде до шкафчето си, извади портативен компютър, клетъчен телефон и модем, след което отиде в тоалетната, седна на една чиния, свърза модема към компютъра, а клетъчния телефон към модема, и набра един номер. Отговориха му веднага.

- HOREB CQ. U?

- SIMON?

- OF?

- GYRENE. 2-3-13.

- UR HOME.

- FLT PLN AMOC 1 DEST MESA FLATS. ЕТ 0930MT. NO FLT PLN BYND. AG NOTABO. SF, UNIDM, ONLY PASS.

- CPY THAT.

- CAN U GET FL PLN FRM MF?

- NO PRBLM.

- SELAH.

Той изключи клетъчния телефон.

11.