Владетелят на ада

-       Сега, след като сме вече в безопасност във въздуха, можете ли да ми кажете къде отиваме? - попита Вейл.

- Койот Флатс, Ню Мексико - отвърна Файърстоун с дълбок, гърлен глас.

- Никога не съм чувал за федерален затвор в Койот Флатс, Ню Мексико.

- Знам.

- Какво можете да ми кажете за Гари Джордан?

- Не много. Всичко, което имам общо със случая, е, че го арестувах.

- След Койот Флатс къде отиваме?

- Ще ви кажа, щом стигнем.

- Не си падате много по приказките, нали?

- Господин Вейл, аз работя в програмата за опазване живота на особено важни свидетели от пет години. Бих могъл да вкарам човек в гроба дори само с няколко приказки, изтървани по време на сън.

Файърстоун притвори очи, скръсти ръце на гърдите си, отпусна се на седалката и заспа.

- Пол? - обади се Вейл.

Стюардът се появи веднага.

- Обзалагам се, че нямаш кока-кола в бутилка от шест унции.

- Разбира се, че имам, сър.

Стюардът изчезна и след минута-две се появи с безалкохолната напитка, обвита в мека ленена кърпа.

- Нещо друго да желаете, сър?

- Страх ме е да поискам - отвърна Вейл и се върна в командната зала.

Хайнс наблюдаваше едновременно четири различни монитора.

- Можете ли да ми отделите минутка? — попита Вейл.

- Вие сте командирът на този полет - каза Хайнс. - Питайте.

- Какво ще кажете, ако хвърля едно око на материала, който имате за Гари Джордан?

- Мога да го направя - отвърна Хайнс, натисна няколко клавиша и снимките на Гари в анфас и профил се появиха на монитора. Сивеещата му коса беше късо подстригана. Вратът му представляваше мускулеста буца. Очите му изглеждаха почти заспали. Тънък белег се спускаше от дясната му вежда, прекосяваше ъгълчето на окото му и почти допираше линията на брадичката му. Под фотографиите бързо пробягаха биографичните му данни. Хайнс четеше данните със скоростта, с която преминаваха през екрана.

- Гари Джордан, бял, мъж, възраст четиридесет и девет. Роден в Ейда, Канзас. Завършил колеж. Постъпил в армията през 1965. Завършил обучението си като парашутист и подал молба за преместване в специалните служби. През 1967 прехвърлен във военното разузнаване. Виетнам от 1967 до 1975. Служил в Пустинна буря, 1990 до 1991. Почетно пенсиониране през 1992. Притежавал малка ферма близо до Бат, Монтана. Женен, с две деца. Постъпил в Светилището през 1992.

Хайнс се извърна от монитора към Вейл.

-      Джордан е от протестиращите срещу данъците. Пребил е един бирник, който дошъл да наложи запор върху фермата, после стрелял по един агент на Службата по контрол върху приходите и данъците, когато конфискували мястото му за неплатени данъци. Хукнал да бяга и бил заловен в Боад месец по-късно от Сам Файърстоун. Получил е двегодишна присъда за неплащане на данъци, опит за убийство и бягство от закона. Знаем също, че службата му във Виетнам е била с Фантомите и че е бил човек номер три под командата на Енгстрьом в Светилището. Черния Боби е номер две.

На един от мониторите се появи серия фотографии, заснети по време на наблюдението: Джордан застанал зад Енгстрьом, главите им сближени, разговарят на някаква маса в ресторант; Джордан на нещо като пресконференция в предния си двор; снимка на фермата на Джордан с няколко служебни коли паркирани около нея; още една негова, снимка с белезници и до него Сам Файърстоун.

- Имаме и няколко изрезки от вестници. Ще извадя и тях.

Вейл прегледа изрезките, но те не добавяха кой знае какво към сухите биографични данни.

- Също така разполагаме и с въпросите и отговорите от трите разговора, провеждани с него, и резюме на разговорите, ако искате да ги прочетете, но генералният прокурор би предпочела да не го правите.

- Защо?

- Може би иска да види какво можете да измъкнете от него, без да гледате нищо предварително - ухили се Хайнс.

- Много смешно.

- Тя е много упорита, господин Вейл. И винаги постига онова, което желае.

- Откъде е откраднала теб, Джими?

- От секретните служби. Вече бях определен за зачисляване към президентската охрана, но тя ме отвлече.

Вейл малко се изненада от новината, че Хайнс е бил в секретните служби.

- На мен лично ми изглежда като доста добра работа.

- Е, отначало бях направо бесен, но след като ми каза, че мога да разполагам с каквото си искам оборудване, се поуспокоих. Това е направо раят за един хакер.

- Значи си се занимавал и с хакерство, така ли?

-      В колежа бях луд на тема компютри - отвърна Хайнс. Не беше нещо сериозно, просто се вмъкнах в компютърната система на училището и смених оценките на един приятел. Получих шест месеца поправителен общественополезен труд. Разсъдих, че никога не бих могъл да постъпя в секретните служби с тая си биография, но те харесаха „таланта ми“, както се изразиха. А генералният прокурор пък го хареса още повече.

Той прекъсна, докато вадеше на екрана един от разговорите с Джордан.