Читаем Владетелят на ада полностью

Вейл го изгледа над масата и изпита мимолетно чувство на симпатия и съчувствие към този човек. Все още без да е сигурен за причината, поради която разпитва този несъгласен с данъците човек, той реши да разиграе един от старите си номера от времето, когато беше областен прокурор на Чикаго.

- Какво ви липсва най-много? - попита той небрежно.

Въпросът заинтригува Джордан. Той погледна към прозореца и сякаш се унесе в мислите си.

- Какво искате, поезия ли? Мирисът на дъжд, в първите минути, когато закапва, и сеното в хамбара в началото на сезона, да слушам смеха на малкото си момиченце, конете как пръхтят в ранна зимна утрин... - Той спря, извърна глава към Вейл и кремъкът отново се върна в гласа му. - Не ми липсва нищо. Всичко ще си бъде там, когато изляза.

- Гари... имате ли нещо напротив да ви наричам Гари? Добре. Дойдох с едно предложение.

- Вие да не правите предложения?

Вейл се усмихна.

- Може би сте чули за въоръженото нападение над конвоя с оръжие.

- Тук всеки ден само за обири слушам.

- Знаете кое имам предвид.

Джордан се втренчи във Вейл.

- Кога е станало?

- Снощи.

- Господин Вейл, ще го научим, когато го чуем по радиото.

- Един конвой, прекарващ оръжие, е бил нападнат и разбит в Монтана. Десет войници са убити. Има мераклии да го закачат на Генерала.

- На Енгстрьом?

Вейл кимна.

- По дяволите. Няма да стане.

- Откъде сте толкова сигурен? Това е станало снощи, а вие сте тук от две години.

Джордан изгледа с омраза пакета с цигарите върху масата.

- Вие сте нов в тая работа.

- От дванайсет години съм обвинител. Няма нещо, дето да не го познавам. Мога да ви съкратя присъдата с две години. Ще се измъкнете оттук само след шест-седем месеца и ще ви преместя в някой селски клуб като Панама Сити например, където да си изкарате остатъка от присъдата.

Джордан се приведе над масата и когато Вейл в очакване също се наведе към него, прошепна прегракнало:

- Нямам какво да ви кажа.

- Изглеждате съвсем сигурен, че Енгстрьом няма нищо общо с цялата тая работа. Толкова ли не ви интересува?

Въпросът направо разяри Джордан. Той се изправи и понечи да кръстоса крака, но после си спомни, че са оковани. Размишлява някъде около минута, очите му от време на време се присвиваха, сякаш се бореше с някаква мисъл.

- Окей, чуйте ме добре - каза накрая той. - Ще ви го кажа само веднъж. Веднъж. Може и да знам, а може и да не знам кой е взел участие в това. Но така или иначе няма да ви свърши много работа, защото всичко ще е само слухове и предположения от моя страна. Но мога да ви уверя, че Генерала в никакъв случай не може да има нещо общо с убийството на американски войници. Освен ако... - Той се замисли за момент, очите му се свиха, сякаш някаква мисъл не му даваше покой.

- Освен ако?

- Освен ако те не са жертва във война.

- Искате да кажете, че Светилището е обявило снощи война на САЩ, както го направи Орденът през осемдесетте?

- Откъде мога да знам, по дяволите?

- А може би защото трима от убитите войници са били чернокожи?

- Ще ви кажа нещо, господине. Генерала не е расист. А и чете много Библията.

- Вярва ли в Библията в буквалния смисъл на думата? Нали разбирате, дословно?

- Доста, макар и понякога да я тълкува по своему.

- И как тълкува тази помия за ханаанците и евреите, която практикува Кланът? Те цитират Библията. Той вярва ли на приказките им?

- Генерала е логичен човек, господин Вейл. Той прави разлика между помия и разумни приказки.

- Така ли мислите, Гари? Че това е помия?

- Мисля, че можете да си мислите каквото си поискате. Онзи куку, Авраам, проклятие, този кучи син може да направи бялото черно, да превърне нощта на ден. Той говори по радиото и направо полудява, кара всичките си последователи от Озарк до канадската граница да пощръкляват. Толкова много пъти е бил хапан от гърмяща змия, че езикът му е станал змийски, а в мозъка му тече отрова. Ако той е проповедник, аз съм Дядо Коледа.

- Кой е Авраам?

Джордан изумено поклати глава.

- Човече, ама ти си бил съвсем зелен! Авраам е гласът на Патриотите! Сляп като правосъдието и по-луд от разярена мечка. Той измъква Каин от Ада шест пъти седмично по тия радиостанции, като проповядва проклятие върху всичко, що е правителствено.

- Доколкото разбирам, вие не сте вярващ.

- От него направо ми настръхва козината.

- Генерала обаче подкрепя шоуто.

- Генерала прави онова, което е необходимо. Когато то служи на целите му. Казах ви вече, че е логичен човек.

- Аха. Значи няма никакъв проблем да прави мръсотии.

- Какво означава това?

- Нали знаете, банкови обири, застрелване на охрана, бръснати глави, които излизат през неделните дни и пребиват хора до смърт само защото са негри, обратни или наркомани. Това ли е представата ви за правосъдие и демокрация, Гари?

- Казах ви вече, Генерала не е някакъв тъп расист. Той вярва в свободата. Вярва в правосъдието. Просто иска те да са повече - за всички нас. И може да ви цитира това от Великата книга поне десет пъти.

- Аз пък мога да му цитирам от конституцията. За негово нещастие, Библията не е закон.

- Тя е закон тук.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Грань человечности
Грань человечности

«Метро 2033» Дмитрия Глуховского – культовый фантастический роман, самая обсуждаемая российская книга последних лет. Тираж – полмиллиона, переводы на десятки языков плюс грандиозная компьютерная игра! Эта постапокалиптическая история вдохновила целую плеяду современных писателей, и теперь они вместе создают «Вселенную Метро 2033», серию книг по мотивам знаменитого романа. Герои этих новых историй наконец-то выйдут за пределы московского метро. Их приключения на поверхности Земли, почти уничтоженной ядерной войной, превосходят все ожидания. Теперь борьба за выживание человечества будет вестись повсюду!Сквозь снег и мороз, через постъядерную тайгу и безмолвные, пустующие города. По снегу и льду Байкала туда, куда влечет тебя собственное безумие. В Иркутск. Пройти по краю, постоянно балансируя на тонкой грани человечности. Переступить ее, когда нужно быть зверем, – чтобы победить тех, кто давно перестал быть людьми. Взять верх над природой, врагами и самим собой. Чтобы выжить. Чтобы спасти тех, в чьем существовании не уверен. Чтобы понять: осталось ли в тебе самом что-то от человека – или зверь, проснувшийся семнадцать лет назад, – безраздельный хозяин твоего сознания.

Дмитрий Леонидович Охотин , Лев Бизелёв , Юрий Александрович Уленгов , Юрий Уленгов

Боевик / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Фантастика / Боевики