Владетелят на ада

Тате мразеше две неща повече от всичко друго и това бяха евреите и бирника. Когато бях на четиринадесет, а Лорейн на деветнадесет, тя избяга и се омъжи за Бен Цимерман, защото знаеше, че тате няма да има милост към нея, загдето се е омъжила за евреин. Те ходели скришом две години, докато Бен бил в колежа, и когато един уикенд си дошъл, те се събраха и избягаха някъде, и нито тате разбра къде, нито аз. Тя се опита да говори с него за това, но той побесня. Той удряше с юмрук по масата в кухнята ий крещеше, че била курва и подобни. На следващия ден тя изчезна и ни остави бележка, но той никога повече не я спомена. Една нощ обаче, след като тя изчезна, аз се събудих и чух долу нещо да трополи, и слязох и видях тате седнал във всекидневната, без да пали лампите, само огънят в огнището светеше, а той с кофа до краката и трошеше всичките и снимки в рамки, хвърляше парчетата в кофата и хвърляше снимките й в огъня. Никога не съм го виждал no-разярен. Не знам къде е сега сестра ми, не съм я виждал, откакто избяга.

Тате отказваше да плаща данъци, защото, както казваше, това били пари, които отивали в джобовете на евреите, които държали правителството за гушата. И накрая те го подгониха. Бяха десетина-петнадесет души и ни изхвърлиха нещата пред къщата, взеха ни фермата и я продадоха, и вкараха тате във федералния затвор в Канзас. Бях на шестнайсет и точно преди да го отведат, той ме изпрати в Арканзас да живея при Посе Комитатус в един комплекс, който имаха в Озаркс. Никога вече не видях тате, защото тогава станаха онези свивания в затвора между бели и негри и тате го наръгали с отвертка. Мразех ги всички. Мразех негрите и ку- кувците, и шпионите, мразех ги до последния човек за всичко, което ни бяха сторили на нас с тате.