Владетелят на ада

- Здравей, Мари.

- Здравейте, господин Файърстоун.

- Къде е Ралф?

- На нивата. Тракторът е заседнал в една дупка.

- Мари, запознай се с господин Вейл.

- Здравейте — каза тя, после кимна към вратата. — Не се плашете от Ной. Влизайте.

Песът ги последва, без да откъсва и за миг очи от тях.

Тя беше крехка млада жена, с дълга руса коса, вързана на конска опашка. Вейл си помисли, че навремето сигурно е била красива, но сега лицето й беше нарязано от бръчки, родени от напрегнат живот, а искриците в зелените й очи отдавна бяха угаснали. Беше с джинси и тъмнозелена фланелена риза с навити до лактите ръкави.

Тя поведе Вейл и Файърстоун към кухнята през всекидневната, която беше обзаведена евтино, но с вкус. На едната стена висеше картина с Иисус, с прострени ръце, сякаш благославяше къщата, върху масичката за кафе имаше Библия в кожена подвързия. Кухнята блестеше от чистота. Голяма газова печка заемаше центъра, а в ъгъла имаше масичка за закуска и на стената - репродукция на „Тайната вечеря“.

Жената отвори задната врата и извика на съпруга си - той беше на стотина метра, седеше в трактора, превключваше скоростите и даваше газ, та дано измъкне машината от замръзналата кална дупка.

- Ралфи, дошъл е господин Файърстоун.

Мъжът изключи двигателя, скочи от трактора и тръгна към къщата. Избърса ръце в панталоните си и се ръкува с Файърстоун.

- Запознай се с господин Вейл, Ралф. Той работи в екипа на генералния прокурор и иска да чуе историята ти. Какво ще кажеш да поседнем тук, на кухненската маса?

- Разбира се. Мари, ще направиш ли кафе?

Той смъкна дебелото си яке и го захвърли върху един стол. Беше млад набит младеж по джинси и бяла тениска, заякнал от селскостопанската работа. Черната му коса беше късо подстригана, черната му брада беше набола. Кафявите му очи шареха насам-натам. Това обаче, което привлече вниманието на Вейл, беше татуировката върху дясната ръка - зловеща черна паяжина, която се простираше от бицепса през вътрешната част на лакътя до китката му. Той си спомни, че беше виждал такава на одна от дузините фотографии, изскочили върху монитора, докато генералният прокурор го осведомявайте за християнските ненавистнически групи.

Мари се зае да прави кафе в една очукана кафеварка.

-      Откъде искате да започна? - попита Ралф.

-      От началото - отвърна Файърстоун.

Произхождам от едно градче на име Улф Пойнт, близо до индианския резерват Форт Пек край Мисури в източни Монтана. Имахме малко ранчо на десет мили от града. Едър рогат добитък и коне. На единайсет години вече можех да обяздвам коне. Мама беше медицинска сестра. Работеше за доктор Цимерман, евреин, те бяха малко рядкост по нашия край. но той беше единственият доктор наблизо и тате направо изпадаше в бяс, че мама работи при евреина, но това беше най-добрата работа, която можеше да си намери. Тате беше нисък като мен, с големи мазолести ръце, богобоязлив християнин, четеше всяка вечер Библията, а мама свиреше на един стар хармониум. Сядахме около огнището, а той ни четеше от Книгата и после ни изпитваше. Сестричката ми Лорейн и аз трябваше всяка вечер да заучаваме по един стих. Дума по дума - ха направим грешка, и той ни пронизваше с огромните си черни очи, тръскаше глава и ни караше да започнем отначало. Всичко, което правехме, всяко решение, което вземаше, той го вземаше от Библията. Никакви танци, никакво пушене, никакво пиене. Никаква телевизия. Имахме си само едно радио и той го пускаше само на патриотични станции и само вечер.