Владетелят на ада

Когато бях на дванайсет, мама легна болна от пневмония. Имахме един пристройка, където трябваше да стои по четири или пет дни в месеца, когато кървеше, и около Деня на благодарността настина силно и не можа да се излекува. По Коледа вече дишаше много трудно и Лорейн зае мястото й на хармониума. Един ден двамата с тате излязохме и намерихме една истинска коледна елха, отсякохме я и донесохме у дома. Всички изработихме по някое украшение и си направихме истинска хубава Коледа. Тя беше жива по Коледа, но умря точно навръх Нова година. Това разтърси доста вярата на тате. Той прокле доктор Цимерман, каза, че това било проблемът на страната, че евреите завладявали всичко и били бездарни и низши във всичко, което вършели. Ненавиждаше и негрите, но аз видях отблизо негър едва когато станах на осемнадесет. Тате дълго след това беше много ядосан, излизаше сред полето и проклинаше Господ, като размахваше Библията към небето. Но все още продължаваше да се съобразява със скрижалите за начина ни на живот и четенето на Библията си продължаваше пак всяка вечер, както преди.

Доколкото си спомням, от Арканзас и Мичиган идваха хора два пъти в годината. Те сядаха във всекидневната и говореха за това как страната ни вървяла към гибел и какво не било наред. Когато бях малък, не можех да седя при тях, но лягах горе на стълбите и слушах. Един от тях беше господин Орин Плъмър. Изглеждаше много страшно, защото бе загубил дясната си ръка, докато правел ръчна граната, и цялото му лице бе в белези, и винаги носеше пистолет. По-късно научих, че бил прострелян в гърба от Службите. Когато идваше у дома, аз бягах и се криех в конюшнята, а той заставаше на вратата и се смееше и ми крещеше да съм слизал при тях. И тогава тате ми казваше да сляза и майор Орин, защото така му казваха, се ръкуваше с мен с пластмасовата си ръка. Тя винаги беше студена и малко хлъзгава и направо ми се изправяха косите от нея.

Когато навърших дванайсет, тате вече ми позволяваше да присъствам, на събранията. Първият път, когато видях автомат „Калашников“, беше, когато майор Орин дойде у дома с цяла банда други мъже като него и носеше един голям сак. Отидохме до бързеите и той ми даде да стрелям. Това беше нещо наистина различно, да стрелям с това оръжие. Трябва да ви кажа, че бях страшно впечатлен. Майорът ме накара да се чувствам като мъж, все едно че бях пораснал и'станал част от тях, макар че си бях още дете.