Владетелят на ада

Говореше се винаги едно и също. Мразехме правителството, защото то искаше да ни отнеме оръжията. Мразехме евреите, защото те контролираха банките и парите. Мразехме Обединените нации, защото те се подготвяха да станат световна полицейска сила и щяха да окупират страната ни, за да арестуват всички, които не мислят така, както нарежда правителството. Говорехме за обири на банки, трезори и оръжейни складове, за трупане на оръжие, и майорът ни говореше как правителството си измислило цялата история за евреите, които Хитлер бил унищожил, и как филмите за всичките тела, натрупани едно върху друго, били заснети в Холивуд, където евреите притежавали всички филмови студии, така че хората да ги съжаляват. Наричахме президента и конгреса предатели, а себе си - патриоти, и аз бях наистина впечатлен, че ме смятат за един от тях. Мразехме и бирника, който идва и взема къщата ви, без да ви поздрави дори. Майор Орин наричаше хората от Службата по контрола върху данъците и приходите банда недоразвити кукувци, които не са способни да си намерят никаква достойна за един мъж работа, и че ги храним с данъците, които плащаме, и че те се отнасят лошо с всички, защото за тях сме нищожества.

Един от посетителите ни се казваше ЕдиДюкс и беше някъде от Юга. Имаше татуировка на ръката - кинжал с буквите ККК на дръжката. Той говореше за четирите Б-та: „Библии, куршуми, боб и превръзки, и аз вярвах във всичко това. Във всяка тяхна дума. Те ни оставяха книгите си да ги четем и аз имах цял рафт в спалнята си. Обучаваха ни на тактика за оцеляване и боравене с оръжия и имаше една книга, наречена ,Децата на Сатаната“, където пишеше, че Библията доказвала, че евреите и негрите били паднали същества и трябвало да бъдат роби. Спомням си как цитираше Откровението, глава трета: „Ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са юдеи, а не са, но лъжат.“ Тате цитираше друга книга, „Библията отговаря на въпроси, свързани срасите“, и любимият му откъс беше от Ездра девет: „Не давайте дъщерите си за синовете им, и не търсете мира им, нито благата им довека, за да се утвърдите на тая земя.“ Най-любимата ми книга беше ,Лрийският войник“, вътре пишеше за оцеляване и оръжия и как да се укриваме, когато стреляме, и така нататък. Едно лято отидох до бързеите и си изкопах укритие и си взех раницата с някои неща, храна и пушката, и останах там два дни, като стрелях по евреи и негри и предателите от правителството - които всъщност бяха скали и камъни.