Владетелят на Ада

— Да плащаш на един човек да жъне зърното си и да отнемаш на друг фермата, когато времената станат тежки! Господ е разгневен. На Господ му се повдига, като гледа творението Си разлагано от алчност.

— Амин!

— Не мога да ви чуя! Казах ви, ГОСПОД е думата!

— Амин! Амин! Амин!

— Вярвате ли в Господа! Вярвате ли в нашия Бог!

— Дааааааааа!

— Всемогъщият добър Всевишен, Той е с нас тази вечер!

— Амин!

— Господ е тук в тази палатка с нас, съседи мои. Господ обича всички нас, всеки мъж, жена и дете, събрали го тук тази вечер. Ние му предлагаме тази песен, това е нещо като историята на света за три минути. Знаете ли, братя и сестри, всеки път, когато слушам новините, тази песен става все по-важна и по-важна.

Момчето с хармониката и момичето с китарата дадоха ритъма, задъхан и отсечен. Китаристката притвори очи и запя:

Ах, често хората,
дарени със блага,
отвръщат се от Бога.
О, братя, докога?
А в трудни дни се молим
горещо до един,
но после пак забравяме
и Бог, и Дух, и Син.

Колкото по-силно пееха, толкова повече ускоряваше темпото танцьорът. В дъното на палатката някаква жена вдигна ръце над главата си и започна да бръщолеви, към нея се присъедини друга, после още. Лудостта заразяваше все повече и повече хора. Проповедникът затанцува към лакираните кутии.

Искри на напрежение започнаха да прехвърчат из тълпата.

Докато се приближаваше към кутиите, той видя Мордохай да влиза в палатката. Удряше дайрето, извърнал глава назад, към небето.

Брат Т отвори една от кутиите. На дъното се бяха сгушили две гърмящи змии. Бясното им тракане се удави в грохота на песента и многобройните „Амин“.

Проповедникът надигна глас сред хаоса:

— Марко, глава шестнадесета. „А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии…“

Той пъхна ръка в кутията, сграбчи една от змиите по средата и я измъкна. Затанцува, галейки змията, усещаше как мускулите й се напрягат и отпускат, вдигна я пред лицето си. Стрелкащият й се език докосна неговия.

Присъстващите полудяха. Сякаш електрически искри започнаха да прехвърчат от гърмящата змия към тълпата. Брат Т зърна Пени на втория ред — със затворени очи и отметната глава тя неистово пляскаше с ръце. Проповедникът вдигна змията над главата си и продължи лудешкия си танц.

Бръкна пак в кутията и измъкна и другата змия. Обви първата около врата си и хвана втората с две ръце.

— Господи, твоите покорни слуги те умоляват, докарай ни дъжд. Нали е казано във Второзаконие, глава 28: „Господ ще ти отвори добрата Си съкровищница, небето, за да дава то навреме дъжд на земята ти и да благославя всичките работи на ръцете ти…“

Чу първите капки дъжд по брезента над главата си, последваха още много. Протегна змията напред с една ръка, а с другата посегна към втората, увила се около врата му.

— „Той ще даде на земята ви дъжд навреме, ран и късен, и ти ще събереш зърното си, виното си и дървеното си масло…“

Дъждът забарабани по брезента като картечница. Отвън заподскачаха миниатюрни гейзерчета от прах и пръст.

Проповедникът се пресегна за първата змия, започна да я развива от плещите си — и изведнъж змията излезе от вцепенението си. Главата й щръкна.

Вратът й се сгърчи.

Челюстта й се отвори.

Проповедникът виждаше всичко като на забавен кадър. Уста, отворена почти на 180 градуса. Зъби, блестящи от отрова. И в следващия момент тя го клъвна! Зъбите й се забиха дълбоко в китката му.

Все едно някой го халоса с бейзболна бухалка. По жилите му плъзна огнена река. Другата змия изви глава към ръката му и сгърчи глава.

Проповедникът сграбчи първата змия зад главата, стисна с всички сили и я отскубна от ръката си.

Тълпата остана без дъх. Няколко души изкрещяха. Тези, които бяха по-близо до платформата, в ужас се отдръпнаха.

— Не спирайте! — изрева проповедникът. — Пейте още по-силно! Усилете дъжда!

Отвън Шрак, Грейнджър и младият сержант наблюдаваха от колата как змията клъвна брат Т.

— Господи! — възкликна Шрак. Грейнджър само гледаше в ням ужас.

Болката пулсираше и пълзеше нагоре по ръката на проповедника, стигна до рамото му. Целият му крайник започна да изтръпва. Той пъхна първата змия в кутията, тя се плъзна в ъгъла и се сви на кълбо, готова за нова атака. Пусна отгоре й втората змия, отвличайки за момент вниманието й, и затвори кутията.

Морди и Джаспър Хармън затичаха към него.

— Давайте, не спирайте — простена той на Джаспър и нареди на Морди: — Изведи ме!

Джаспър грабна микрофона и запя още по-силно. Морди поведе брат Т към изхода на палатката.

Мълния проряза небето. Дъждът барабанеше с пълна сила.

— Ще те заведа във фургона.

— Не — възрази проповедникът с изнемощял глас. — Ей там върху масата ще ме положиш. Искам да чувствам дъжда. Целият горя.

— Много ли е страшно?

— Бях забравил каква е болката. — Брат Т се задъхваше. — Сякаш менгеме ми стяга гърдите.