Владетелят на Ада

— Не е необходимо да се извинявате. Просто начин на изразяване. Всъщност Морди чете Библията, аз само слушам. — Той замълча за малко, после продължи: — Какво сте намислили, братко Грейнджър?

— Радиошоу, братко Т. Аз имам шест радиостанции, но съм част от мрежа, която има тридесет радиостанции на северозапад. Монтана, Айдахо, Юта, Уайоминг, Колорадо. Много консервативна гледна точка, буквално съвпада с вашата. Търсим религиозна програма, такава, която може да съчетава християнската гледна точка с нашия политически дневен ред.

— И каква е тя?

— Предупреждение — изрече полковник Шрак с равен, властен глас. — Да събудим заспалия тигър.

Грейнджър прониза с поглед Шрак и му направи жест да си затваря устата.

— Говоря за предаване на средни вълни и УКВ — каза Грейнджър. — Да достига до два, два и половина милиона души. Отлична програма, с християнска, консервативна насоченост. Нашата най-голяма вечер е сряда. Това, което искаме от вас, братко Т, е да разгледате една оферта. Радиошоу. Един час всяка сряда вечер в седем часа. Ще ви осигурим чудесен хор, трибуна, адепти, които да ви представят всяка седмица. Ако се окаже сполучливо, както разчитаме, можем да го разширим, а надявам се, и да го продадем на други вериги радиостанции. Помислете си върху това. Тридесет минути всяка вечер пред милиони хора, жадни да чуят Божията правда.

Брат Т не каза нищо. Седеше на ръба на стола си с изправен гръб и ръце в скута.

— Разбира се, ще платим щедро на вас и екипа ви.

Брат Т чакаше.

— Никакви персонални фотографии, никаква публичност; всичко ще бъде така, както желаете. Ще добавим и малко елемент на тайнственост. Ще записваме проповедта ви, по-късно ще вмъкваме и въведението и хора. Няма да ви се наложи да се показвате.

Проповедникът продължаваше да мълчи.

— Разбирате ли за какво ви говоря, братко?

— Разбира се, господин Грейнджър. Мой работодател ли ще бъдете?

— Ни най-малко. Това си е ваше шоу. Вашите слова, вашите мисли. Е, от време на време бихме могли да ви предлагаме да четете стихове от Библията, от които да получавате вдъхновение. Да ви предлагаме по някоя тема за проповедта, но само ако вие сте съгласен. Никаква цензура. Нали всички почитаме Конституцията.

Проповедникът стана и тръгна към кухненския бокс, опипвайки пътя си.

— Някой да иска лимонада? — попита той, отвори вратата на хладилника и измъкна една тубичка с бледорозова течност.

— Изобщо не искаме да се налагаме — каза Грейнджър.

Брат Т започна да развива капачката на тубичката.

Морди се втурна към него.

— Дай на мен.

Брат Т се изсмя.

— Не искам нашите гости да си мислят, че съм чак толкова безпомощен, Морди. — Но все пак изчака помощника си да напълни една гарафа и да я постави в ръката му.

— Благодаря — каза той и се върна до стола си, като пътьом се подпря на рамото на полковник Шрак. Кръстосани байонети на синьо поле, с дръжки, оформени като кръстове. Надписът, извит в дъга над двете остриета, беше СВЕТИЛИЩЕ. В червено.

— Доколкото разбирам, вие ми предлагате един час радиошоу, ще плащате на мен и на екипа ми и ще ми давате процент от печалбата и по никакъв начин няма да цензурирате проповедите ми. Правилно ли съм ви разбрал?

Грейнджър кимна, после бързо добави:

— Правилно. Ще се радваме адвокатът ви да изработи добър договор и…

— Нямам адвокат. Никога не съм и имал нужда от такъв. И дано да нямам. Междувременно вие можете да изработите един такъв договор, а ние с Морди ще го разгледаме.

— Значи проявявате интерес?

— Ще обсъдя това с Господ. Оставете визитната си картичка на Морди, така че да знаем как да се свържем с вас.

— Отседнали сме в един мотел край града. Може би… ще закусим утре, така че да можем да продължим разговора си?

— Възможно е. Мордохай ще ви се обади.

— Отлично. Ние ценим времето ви. И мнението ви също.

— Колко скоро искате да започнем това радиошоу? — запита Морди.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Той връчи на Морди един плик.

— Малко дарение, че отнехме времето ви… и за да ви убедим, че сме сериозни. За нас беше истинско удоволствие, братко Т.

Той улови ръката на проповедника и я раздруса. Полковникът не каза нищо. После двамата излязоха.

— Господи, Т, ти направо им взе акъла — възкликна Морди, докато гледаше как двамата мъже се връщат при колата си.

— О, не съм много сигурен — отвърна проповедникът и се усмихна.

Морди отвори плика и изтърси съдържанието му върху масата. Стодоларови банкноти.

— Десет стотачки, Т. Бонче!

— Правят се на тежкари — изкикоти се свещеникът.

— Знаят пътя към хорските сърца.

— Знаят пътя към хорските задни джобове, искаш да кажеш. Размахват кукичка с малко стръв под носа ни.

— Какво ли е намислил тоя с униформата?

— Нали си спомняш, когато ми чете за Храма на Бога?

— Май имаше нещо такова. Нали ти чета всичко от тоя проклет вестник освен обявите за търсене на работа. А и тях понякога не пропускам. Ама не мога да помня всичко.

— Паравоенните организации, Морди. Съвсем ясно е написано.

— Но защо ще му е на тоя с униформата да ходи заедно с тоя с радиото?

— Защото са ревностни християни.

— Не ме бъзикай — изсмя се Морди.

— И готвят свещена война.