Владетелят на Ада

— Отворено е — каза той, стараейки се да смекчи гласа си колкото може. Задържа очите си затворени. След миг вратата се отвори и той чу гласа й.

— Братко Т?

— Да?

— Донесох ви вечеря.

— Благодаря, скъпа.

Той се надигна в стола си и й махна да влезе. Тя предпазливо прекрачи прага, почти със страхопочитание, като се вглеждаше сред слабо осветеното помещение. То беше приятно обзаведено — почти целите стени бяха покрити с религиозни картини. Обичайните картини — Тайната вечеря, Христос с протегнати ръце и пламтящо сърце, разпятие — и в следващия миг видя и него и застина в ужас, с отворена уста. Стоеше като вкаменена, блюдото се разтрепери в ръцете й.

— Ти си Пени, нали?

— Д-да — заекна тя, с глас по-тих и от напев на вятъра.

Той седеше до прозореца, пръстите му проследяваха Брайловото писмо на Библията. Тя го гледаше, очарована от русата му коса, обрамчваща аскетичното му лице, от изражението му на сила и откровеност, от дългата му роба. Очите й се отместиха към картината на Христос и тя веднага видя приликата. Той се усмихна, после отвори очи и тя беше толкова удивена, че за малко не разля лимонадата. Той гледаше право в нея с млечни, загадъчни, разфокусирани очи, които сякаш проникваха в сърцето й и душата й и четяха мислите й.

Той се пресегна и издърпа една количка на колелца.

— Сложи го тук.

Тя го направи.

— Седни до мен — каза той и след като тя разпъна един брезентов стол, добави: — Искам да те огледам.

— Да ме огледате?

Той посегна към нея, откри бузите й с връхчетата на пръстите си и бавно ги плъзна по меката й кожа. Тя притвори очи, докато пръстите му обхождаха клепачите й, погалиха носа й и докоснаха устните й. Дъхът й се ускори и тя усети как кръвта нахлува в лицето й.

— Хубава си — прошепна той. — „Ти си саронски нарцис и долински крин. О, хубава си, моя мила, хубава си! Имаш очи гълъбови, устните ти — като алена панделка. Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на теб!“

— „Песен на песните“ — промълви тя.

— Осенена ли си от Божията благодат?

— Да. — Гласът й беше като ефирна мъгла.

— Тогава ще ти говоря от амвона, а по-късно ще те помажа с миро.

Той плъзна ръцете си надолу по шията й и бавно ги отдръпна.

— Бъди до мен, докато се храня.

Хората започнаха да се събират към шест и половина. Мордохай ги видя пръв — облак прах, който приближаваше по черния път, след него още по-голям облак, също като пушек от огън.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна той.

Брат Т, който си почиваше на кушетката в задната част на фургона, попита:

— Кое по-точно?

— Сякаш някакъв прашен ураган ни връхлита по пътя.

— Това е парадът — каза брат Т.

— Какво искаш да кажеш с това „парадът“?

— Идват на шибаното шоу, Морди. Не идват в търсене на Спасението. Идват за шоуто.

— О, хайде, не започвай пак…

— Няма никаква разлика. Ние ги веселим добре всеки път. Няма никакво значение какво ги влече при нас, важното е какво получават.

— Господи, ако можеше да зърнеш това само за секунда, братко! Облакът е дълъг поне четвърт миля!

Брат Т се приближи до прозореца, застана зад Мордохай и се втренчи през прозореца. Прашната вихрушка стремително се приближаваше.

— Слуша ли радиото? — попита той.

— Нямах време — отвърна Мордохай. — Никога нямам и секунда свободна преди сблъсък, знаеш го. Прекалено много работа имам.

— Наближава фронт.

— По дяволите, като гледам, по пътя идва цял фронт.

— Не ме слушаш, Морди.

— Чух те де, фронт…

— Доколкото разбирам, ще удари някъде към осем, осем и половина.

— И преди сме виждали фронтове, Т. Фронт не означава задължително дъжд.

— В Канзас вали. В едно градче на име Сидър Блъфс. Къде е това?

Мордохай повдигна рамене, отвори едно чекмедже и измъкна един пътен атлас. Прелисти го и когато откри Канзас, прокара пръст по пътищата и разклоненията.

— Ето го. Право на юг оттук е, някъде около… шейсет, седемдесет мили.

— И какво ти казва този облак прах, Морди?

Мършавият мъж се втренчи през прозореца и се загледа в облака, който се завихряше.

— Вятърът насам ли духа?

— Мамка му! Насам духа, точно от Сидър Блъфс.

— Сега ме слушай много внимателно. Тази вечер ще се молим за дъжд така, както никога не сме се молили. Ще се молим, ще пеем, ще танцуваме и ще протягаме ръце за дъжд. Искам да си зад мен, точно пред палатката. Ти си стар ратай, Морди, можеш да усетиш дъжда по въздуха. Ако идва насам, дай ми знак с дайрето. И ще протегнем ръце към небето, и ако дъждът наистина завали, Господи, те ще дадат всичко, което имат. По дяволите, ще смъкнат дори венчалните си пръстени.

Морди се приведе напред и засенчи очи с длан.

— Господи, идват поне двайсет-трийсет коли!

— Ама разбира се, Морди, това е парадът! — Брат Т вдигна ръце над главата си и гласът му зазвуча присмехулно. — Братя и сестри… молитвите ви ще се сбъднат… хак ви е… вижте шибаното шоу… и всичко това само за три въшливи долара. — Отпусна ръце и се изкикоти. — Страхотна сделка! Бизнесът на годината.