Владетелят на Ада

Колите, почти опрели брони една в друга, започнаха да влизат в поляната, която Хармън Джаспър бе определил за паркинг. Един нает за случая училищен автобус пристигна с тридесет и петима души от Божията църква от цели четиридесет мили. Имаше фургони и от други църкви в района. Един — черен, последен модел — спря близо до палатката и един млад мъж във военни дрехи слезе от него и приближи Джаспър. Разговаряха минута-две, след което фермерът посочи колата на проповедника. Военният отвори задната врата на фургона и слязоха още двама мъже — единият също във военна униформа, другият с тъмен делови костюм.

— Май някакви важни клечки ще ни почетат с присъствието си, братко Т.

Проповедникът присви очи над рамото на Морди. Виждаше само неясни форми.

— Виж какво искат.

— Веднага.

Мордохай посрещна двамата посетители, размениха няколко думи, после той пъхна глава през вратата.

— Двама господа от щата Монтана са дошли да си кажат няколко приказки с теб, братко Т.

Проповедникът взе Библията и седна на стола си.

— Да заповядат, Морди.

Мордохай ги въведе. Мъжът в униформата беше по-нисък, към метър и седемдесет, с изправена стойка и очевидно в отлична форма, с почерняла от слънцето кожа. Той смъкна кепето си, откривайки съвсем късо подстриганата си коса. Изражението му беше твърдо, както и стойката му; носеше знаци на полковник. Другият беше над един и осемдесет. Кестенявата му коса беше добре подстригана и оформена; лицето му носеше всички белези на човек с високо кръвно. Памучният му костюм свидетелстваше за дълги часове на кормуване. Въпреки жегата и двамата бяха сухи като пустинни скелети.

— Братко Трансгресор, казвам се Луис Грейнджър — проговори по-високият. — Моят приятел е полковник Шрак.

— В армията ли сте, полковник?

— Монтана Пейтриътс.

— Това футболен отбор ли е?

Грейнджър се изсмя, но полковникът не успя да долови хумор в забележката на проповедника и изръмжа:

— Щатска милиция.

— Прощавайте. Не разбирам нито от спорт, нито от милиция.

— Няма нищо.

Брат Т протегна ръката си между двамата и Грейнджър я пое. Полковникът се взря в забулените му очи, после огледа помещението много щателно. Не пое ръката на свещеника.

— Добре дошли в скромната ни църква — каза Т. — За приобщаване ли идвате? — После се усмихна. — Или може би искате… да направите дарение?

— Харесваме проповедите ви. Затова идваме, братко. Ти говориш на нашия език.

— Говоря на езика на Бог.

— Примесен с малко политика — изрече Грейнджър с усмивка.

— Моята мисия е да държа паството си информирано. Животът е поредица от избори, господа. Обичам да си мисля, че моите последователи разполагат с всички възможности.

— Изненадан съм, че още не сте имали проблеми с данъчната полиция — каза Грейнджър. — Те се изнервят доста, когато политиката и религията се смесят.

— Аз съм просто една църква. Живея само от дарения. Всичко, което притежаваме, е този фургон. Морди поддържа счетоводството безукорно, винаги готово за проверка при поискване.

Грейнджър се завъртя към Мордохай, кимна, после се обърна пак към проповедника.

— Нека си дойдем на думата — каза той. — Присъствали сме няколко пъти на ваши служби. В Мисури, в Канзас, миналата седмица в Омаха. Вие винаги напускате още преди да сте събрали достатъчно публика.

— Отивам там, накъдето ме води Господ. И където сме добре дошли.

— Изглежда, имате алергия към публичността.

— Публичността развращава и най-добрите хора.

— Това ми харесва. Страшно ми харесва.

Брат Т се втренчи с отсъстващ поглед в пространството между полковник Шрак и Луис Грейнджър. С периферното си зрение следеше как полковникът оглежда вътрешността на фургона.

— Всичко това е добре — запълни Грейнджър паузата.

— И аз не бих ви предложил, ако не беше… вижте, вашето послание наистина трябва да бъде чуто от повече хора, не само от тези неколкостотин души на вечер, не мислите ли?

— Правя онова, което Господ желае от мен.

— Аз също съм разменял по някоя и друга приказка с Господ, братко. Затова съм тук. Господ ми каза, че вашето послание се нуждае от по-широка публика.

— Вие трябва да говорите на всички потиснати — намеси се изведнъж полковникът. — На хората, забравени от правителството си, или на тези, предадени от него.

Изражението на брат Т не се промени. Млечнобелите му очи гледаха втренчено право напред. Грейнджър се приведе към проповедника с блеснал в очакване поглед.

— Какво ще кажете гласът ви да достига до два милиона души на седмица и никога да не ви се налага да препускате по пътищата?

Брат Т се усмихна.

— Е, това би било наистина чудо, нали, Морди?

— Да възхвалим Бога. Наистина би било чудо.

— Мислите ли, че това ще направи Господ щастлив? — попита Грейнджър.

— Не знам. Господ не обсъжда тези неща с мен.

Грейнджър се разсмя.

— Харесва ми чувството ви за хумор, братко.

— Добрата съдба на една шега лежи в ухото на онзи, който я чува, никога върху езика на онзи, който я изрича.

— Това от Библията ли е?

— От Шекспир.

— Добър поглед върху нещата — позасмя се Грейнджър, после спря, смутен от нетактичната си забележка. — Извинете…