Владетелят на Ада

— Е, това със сигурност ще ощастливи брат Т.

— Така ли предпочита да го наричат? Брат Т?

— Да.

— А вие сте?…

— Брат Мордохай.

Мордохай се извисяваше над Джаспър, висок и тънък като царевично стебло, с продълговато, тясно лице, остър нос и блестящи очи, които отразяваха залязващото слънце. Потта бе оформила едно тъмно петно отпред върху омачканата му бяла риза и други две под мишниците му; гледаше Джаспър и непрестанно отмяташе разрошената си коса от очите.

— Елате, искам да ви запозная с жена ми и дъщеря ми — каза Джаспър и поведе Мордохай към малката група жени, които подреждаха храната върху масите. — Ние се нуждаем от това възраждане, братко. Тая засуха е най-страшната, която си спомням. Вярата на хората се разклаща, когато нещата тръгнат на лошо. Моля се добрият брат да ни донесе благата си вест.

— Господ е чул молитвата ви, затова сме тук, братко Джаспър. Брат Т чу молитвите ви и ще се погрижи за вас.

— Аз и семейството ми сме щастливи, че добрият брат ще прекара нощта в дома ни. Но нямаме климатична инсталация, съжалявам. Само вентилатори.

— Колкото е по-горещо, толкова повече брат Т се чувства по-добре.

— Да славим Бог.

— О, да, да славим Иисус.

Морди бе паркирал зад палатката, колкото може по-близо, за да улесни максимално влизането на брат Т. Проповедникът седеше върху въртящия се стол близо до големия прозорец от едната страна на фургона. Бе се изкъпал и косите му блестяха като царевична коса. Беше облечен с дълъг до петите кафтан с цвят на пръст с избродиран на гърдите кръст и с дълги ръкави, вдигнати до лактите. Брайловата Библия беше в скута му. Държеше чепка грозде, вземаше зърната едно по едно, изстискваше ги и ги изсмукваше, обърнал лице към шумната навалица.

— И как стоят нещата с брат Джаспър? — попита той.

— Абсолютно изкукуригал. — Мордохай избърса потта от челото си и се тръшна срещу него. — Проклятие, слънцето е вече на хоризонта, а тук е същински ад. Надявам се да докараш малко дъжд тази вечер.

— Мога да го направя, заедно с моите приятели.

— Да ти кажа, ако тази нощ завали, утре като нищо можеш да осъмнеш губернатор на Небраска.

Брат Т се усмихна.

— Интересна забележка. По кое време е сблъсъкът?

— Джаспър ще вземе думата в седем и тридесет, ще направи едно малко подгряване и в 7:45 ще те представи.

— Добре. В девет трябва да сме свършили. Може и по-рано, стига да завали.

Мордохай се засмя.

— Разкажи ми за момичето на Джаспър. Видя ли я?

— Аха. Помага при сервирането.

— Опиши я — каза брат Т, все още обърнат с лице към шума.

— Не е твоят тип, Т.

— Опиши я!

— Не е много висока, няма и един и шейсет, светлокафява коса, светли очи, синьо-зелени, не мога да ти кажа точно. Няма и петдесет кила.

— Знаеш какво имам предвид — изръмжа проповедникът.

Мордохай се поколеба и заби поглед в пода.

— Ами… хубави, пълни гърди. Стегнато тяло.

— Как е облечена?

— Памучна рокля. Синя.

Брат Т се приведе към ухото на Мордохай и гласът му премина в шепот:

— Осветена ли е, Морди? Можеш ли да кажеш дали е осветена?

— По дяволите, не знам дали… мисля, че не. Малко градче, нали разбираш, и не е на повече от шестнадесет.

— Как е името на младия агнец?

— Пени.

— Пени. Красиво. И е лъскава като пени, обзалагам се.

— Изглежда доста умна. От тия, дето много четат Библията, да ти кажа. Цитираше нещо от Псалмите, но не си спомням точно какво беше.

— Прекрасно. А за майката какво ще кажеш?

— О, Господи, Т…

— Просто се интересувам от паството си, Мордохай.

— Е, тя определено не е твоят тип и определено е осветена.

Брат Т се изсмя.

— Защо не предложиш на младата дама да ми приготви нещо за ядене и да ми го донесе тук?

— Ааа, такова… Т… нещата ни вървят доста добре. Защо да си създаваме неприятности? Защо просто не…

— Затваряй си устата, Мордохай. Затваряй си устата и прави каквото ти казвам.

Мордохай примига, изправи се и измънка:

— Трябва да си сменя ризата.

— Побързай, защото съм гладен.

Виждаше като през замъглени очила, без цветове. Само сиви изображения. От дясната му страна Мордохай проверяваше палатката и даваше наставления. Той притвори щорите и се вгледа внимателно покрай ръба им, следеше я зорко през тесния процеп между щората и дограмата — присвиваше очи, за да ги фокусира по-добре. Накрая вдигна ръце и плъзна с връхчетата на пръстите си оцветените в сиво контактни лещи под клепачите. Зрението му мигновено се нормализира и се обагри в цветове и той се взря в младото момиче, което подреждаше храна върху едно блюдо. Наблюдаваше я как внимателно оглежда всеки къс храна преди да я положи върху блюдото, как смуче едно шоколадово десертче и охлажда сгорещената си страна със студена чаша лимонада. Вслуша се в почти детинския й смях; омагьоса го начинът, по който тръскаше настрани глава, отмятайки русата си коса от лицето. Артерията в гърлото му започна да пулсира, дишането му се ускори. Следеше всяко нейно движение, докато тя приближаваше фургона, после се отпусна в стола, плъзна лещите на местата им, затвори очи и зачака.

Измина минута. Той долови стъпките й пред вратата. После тя почука леко.