Владетелят на Ада

Единственият човек, когото Вейл бе подбрал самостоятелно, беше Бен Майер, специалист в подправянията на документи, злоупотреби на пари в особено големи размери, компютърни престъпления и пране на пари. Висок, слаб младеж с продълговато лице и черен перчем, той се обличаше безупречно и беше безмилостна страна в съдебните процеси. Майер бе отраснал в семейството на ортодоксални евреи, които строго съблюдаваха Закона, противопоставяха се на национализма и ритуалната разпуснатост и обръщаха гръб на изящните изкуства и търсенето на исторически знания. Обличаха се в черно и настървено изучаваха Ветхия завет и Кабалата. Бен понасяше насмешките на състудентите си, които виждаха в него физически слаб човек, който не гледа телевизия, не чете нашумели книги, не слуша любимите им групи и не ходи по дискотеки и танцови забави.

Бащата на Майер бе на мнение, че синът му трябва да стане равин. Докато навърши четиринадесет, младият Майер беше мрачно самотно момче, което наистина не виждаше друг път. Един ден обаче отиде у свой приятел след училище и във всекидневната видя една книга. Беше роман — нещо забранено от баща му. Той закръжи около нея, като надзърташе през рамо, сякаш очакваше всеки момент да го връхлетят бесове, и накрая се приведе и тръпнещо отгърна корицата. Отвори на първа страница и прочете:

„В по-младите ми и по-уязвими години баща ми даде един съвет, който от онзи момент нататък не напусна разума ми:

— Всеки път, когато ти се прииска да критикуваш някого — каза ми той, — не забравяй, че никой в този свят не е имал предимствата, с които разполагаш ти.“

„Какви предимства съм имал?“ — изкрещя вътрешният му глас. И не можа да остави „Великия Гетсби“. Внезапно светът се откри пред него и той беше заинтригуван, не, той беше като хипнотизиран от пъстрия свят на Фицджералд за времето от двадесетте години, докато на един дъх поглъщаше гангстерите, плейбоите и черноборсаджиите.

Майер се превърна в неутолим читател. Тайно поглъщаше том след том на Юго, Дикенс и Фокнър. Темите им го вълнуваха — безчестно правосъдие, фанатизъм, ненавист, социални престъпления. Когато накрая информира родителите си, че бие шута на вярата и ритуалите им, за да стане адвокат, го направи демонстративно, като отряза плитката си, подстрига се и пристигна в дома на баща си по джинси и потник. Баща му мигновено го прокълна и го отлъчи от семейството. През годините, които последваха, майка му често го посещаваше, носеше му супа и тайно се радваше на успехите му. Баща му обаче така и не му прости. Той почина три месеца преди Майер да се дипломира в Йейл на първо място в курса си.

Майка му беше особено горда от ролята, която той изигра в делото в окръг Гранд при разкриването на политическата корупция.

Харисън Латимор беше непредсказуемата карта на Дивата банда. Той беше най-новото постъпление и се бе проявил в окръг Гранд като заместник на Флахърти. Баща му бе изгубил и двата си крака във Виетнам, след което бе починал в болница за ветерани. Латимор бе станал адвокат, за да изпълни мечтата на баща си, макар че бе искал да постъпи във ФБР. Наоми, която „вербуваше“ по-голямата част от екипа на Вейл, беше привлечена от красивия външен вид на младежа и приятното му поведение, което обезоръжаваше адвокатите при срещата им в съда, и от чудесното му чувство за хумор, което прикриваше безпогрешната му хватка.

Друг член на Дивата банда беше Харви Сейнт Клеър — словоохотлив, стара кримка с инстинктите на хищник, съчетани с енциклопедична памет. Той бе загинал преди две години при автомобилна катастрофа. Сейнт Клеър бе имал природен инстинкт за анализ на свързващите звена, съумяваше да открива връзките дори между факти, които наглед нямаха абсолютно нищо общо, като ги довеждаше до стройна и безупречна схема. Това бе трик, който Флахърти бе научил от него.

Човекът обаче, който най-много му липсваше, беше Абел Стенър, бивш полицай от Чикаго, който бе станал най-добрия приятел на Вейл и негов телохранител. Наскоро Стенър бе получил сърдечен удар и сега живееше с разведената си дъщеря в Трентън, Ню Джърси. Вейл разговаряше с него най-малко веднъж седмично, като често търсеше мъдрия му съвет.

Гостите на Вейл човъркаха нервно ордьоврите и салатите и бъбреха с Джими Хайнс, когото Вейл бе представил просто като приятел на семейството. Той самият беше нервен в очакване как групата ще реагира на новините му. Накрая потропа с кокалчетата на пръстите си по масата и всички млъкнаха.

— Имам някои интересни неща за вас — каза той. — Хайде да отидем във всекидневната и да се разположим удобно.

Дивата банда се събра във всекидневната — насядаха по пода или се разположиха по меките кресла. Магу също се вмъкна, пльосна се в краката на Вейл, прозина се и заспа. Никой не продума нищо, докато не свършиха двата записа, които Вейл бе направил. После той изключи магнитофона и каза: