Владетелят на Ада

Флойд Маккърди беше шефът на местния офис на ФБР в Кълъмбъс, щата Охайо. Ветеран от ФБР с двадесетгодишен стаж, спокоен набит мъж с кестенява коса и кафяви очи зад очила без рамки. Носеше тъмносиньо яке с инициалите на ФБР, старомодни галоши върху обувките и тъмносиня скиорска шапка, нахлупена върху ушите. Бе пристигнал на мястото на убийството на Уолър в три през нощта с двадесет агенти. С него бе дошъл Джон Наш, съдебномедицински експерт, с полевата си лаборатория, паркирала до къщата на Уолър. Още двадесет агенти трябваше да пристигнат всеки момент.

Стоеше в кървавочервената ранна зора, с ръце, пъхнати под мишниците, и рамене, присвити срещу хапещия студ, когато Вейл, Файърстоун, Майер, Флахърти и Хардистан слязоха от колата.

— Здрасти, Флойд — каза Хардистан и представи четиримата си спътници.

— Шест градуса под нулата е — каза Маккърди. — Ще трябва да се поразсъмне преди да започнем претърсването на района. Да почакаме вътре.

Всекидневната беше преобразувана в подвижен щаб, на масата бе разтворена карта. Агентите пиеха кафе и гледаха ранните новини по телевизията.

Вейл надзърна в разрушената кухня. Тракторът се бе врязал в стената. От развалините стърчаха разкъсани водопроводни тръби. Бяха успели да спрат водата, но всичко беше наводнено. Кръгъл кухненски часовник се бе търкулнал по средата на стаята. Стрелките му бяха застинали на 6 и 23. Около кухнята бяха опънати жълти найлонови ленти. Единственият звук беше шумът от равномерно капеща вода.

— До този момент знаем следното — започна Маккърди. — Около шест и петнадесет снощи Уолър е взел торбата с боклука и излязъл до трактора, който бил заседнал в една кална яма от два дни. Взел руло оградна мрежа да я сложи под гумите и успял да измъкне трактора. Жена му била до прозореца в кухнята и го видяла да спира и да се обръща, очевидно за да провери задните гуми. В същия миг главата му клюмнала и той се проснал върху двигателя. Тракторът тръгнал право към къщата и се врязал в кухнята. Бил е прострелян два пъти, веднъж над лявото око и веднъж отстрани. Куршумът влязъл под лявата му мишница и изглежда, го е улучил в сърцето. Тялото беше в местната морга, но хората ни го отнесоха в Лима да му направят аутопсията там.

— Какво оръжие е било използвано? — попита Вейл.

— Петдесети калибър, вероятно карабина.

— Стрелял е с талони — обади се Джон Наш.

— Какви талони? — попита Вейл.

— Специални куршуми — каза Наш. — При удара куршумът се пръска. На влизане прави малка дупка, но при излизане тя става широка като палачинка. Открихме куршума близо до останките от черепа му.

Той вдигна една прозрачна найлонова торбичка. Вътре имаше куршум, покрит със засъхнала кръв и слуз. От него стърчаха дълги стоманени мустаци.

— Господи! — възкликна Майер.

— Жена му направо полудяла — продължи Маккърди.

— Те нямат телефон, най-близката къща е на две мили оттук. Стрелецът е пробил и предната гума на пикапа преди тракторът да се блъсне в къщата. Не е чула изстрели. Най-силният шум бил гърмът от пръснатата гума.

Наш, съдебномедицинският експерт, висок мъж със старомодна филцова шапка, продължи разказа.

— Можем да направим триангулация по трите изстрела. Моето предположение е, че е стреляно от около километър. Вижте онези дървета и храсти. Зад тях не би имал пряка видимост. Очевидно е използвал заглушител. Мисля, че за момента спокойно можем да приемем, че това е професионален изстрел.

— Жената изпаднала в паника — каза Маккърди. — Издърпала Уолър и чак тогава разбрала, че е мъртъв. Накрая се посъвзела и подкарала пикапа, както бил със спуканата гума, към магистралата. След половин час една минаваща кола я качила и я докара в полицейския участък. Тогава ти позвъних, Били. Беше в 8 и 35, повече от два часа след убийството.

— Той отдавна се е прибрал, откъдето и да е дошъл.

— Местната и щатската полиции ни помагат много — каза Наш. — Отцепиха целия район, за да не допускат външни лица.

— А пресата какво прави?

— Засега нищо. Тук сме доста отдалечени. Най-близкото градче е Лима, на петнадесет мили.

— Дръжте ги далеч — предупреди Хардистан.

— Разбрано.

Слънцето вече започваше да хвърля дълги сенки по полето. Излязоха и тръгнаха по замръзналата пръст към редицата дървета, която се чернееше на около километър от тях. Замръзналият сняг хрускаше под обувките им.

— Знам как се чувстваш, Мартин — каза Файърстоун.

— Недей да се мислиш за виновен.

— Не се чувствам виновен — отвърна спокойно Вейл. — Уолър не беше от моите ВС.

Файърстоун се изненада от грубия му отговор. Челюстта му се стегна и той се загледа през полето към федералните агенти, които започваха огледа на района. Хардистан също беше изненадан от реакцията на Вейл.

— Не съм казал, че грешката е твоя, Сам — продължи Вейл. — Ти взе всяка възможна предпазна мярка при идването ни тогава. По дяволите, това е пробив в сигурността.

— Не може да бъде — възрази Хардистан.

— Съгласен съм, че вероятността е минимална, но трябва да разгледаме всички възможни варианти. Не мисля, че е просто съвпадение, не вярвам в случайности. Но и никога не ги изключвам.