Владетелят на Ада

— Добро утро, господин Максуел — каза тя, вдигна палтото и спортното яке и ги преметна върху ръката си. — Имаме хубава вест и лоша вест.

— Аааа — изръмжа той. — Каква е добрата вест?

— Валери Азимур е напипала страхотна новина близо до Лима, Охайо.

— Лима, Охайо ли? Там няма нищо. Мислех, че още е в Ейкрън.

— Там вече е приключила.

— И каква е лошата вест?

— Взела е единия от видеооператорите, които я придружават с фургона за сателитна връзка. И… такова… наела е хеликоптер.

— В Лима, Охайо? Хеликоптер?

— Тя е на линията.

Той сграбчи червения телефон, запазен само за извънредни случаи, и изрева:

— Какво става там?

— Мисля, че напипах страхотна новина, Еди — отвърна репортерката.

— Мислиш! Гледай само да не я изтървеш! Повтарям, какво става, по дяволите?

— Свършихме си работата тук около четири тази сутрин и Сид поиска да се връщаме, за да се приберем към обяд. В пет, тъкмо закусвахме, пейджърът ми се обади. Един колега тук в Ейкрън казва, че тъкмо разговарял с един радиолюбител — негов приятел в Лима, Охайо, който му казал, че на десет мили от него гъмжало от хора на ФБР по някакво убийство. Обаждам се веднага на този радиолюбител и ето какво научавам. Някакъв фермер на име Андерсън явно е бил прострелян и убит на десет мили южно от Лима рано снощи. Този радиолюбител успял да се докопа до новината от един полицейски скенер към девет часа снощи, така че веднага подкарал към погребалния дом, а директорът на погребалното бюро казва, че Флойд Маккърди, местният шеф на ФБР в Кълъмбъс, му се обадил и му казал никой да не се докосва до тялото, докато не дойдат от ФБР. Така че момчето изведнъж станало любознателно и се позавъртяло там и към три часа Маккърди се пръква с цяла армия. Били сложили около мястото кордон по-стегнат и от корсета на Скарлет О’Хара.

— Давай по същество, Вал.

— Така че вземам хеликоптер под наем, Томи Суел с мен, и фургона за сателитна връзка дотам. Ще стигна някъде към седем…

— Каква история виждаш във всичко това, по дяволите? Някакъв фермер сигурно се е замесил в бизнеса с прекарване на крадени коли и в престрелката е отнесъл куршума.

— Момчетата от ФБР пристигнаха в три часа.

— Каква загуба на време!

— Довери ми се по случая, Еди. След два часа ще знаем какво става, а в момента още никой не е надушил историята.

— Защото никой не дава и пет пари за нея.

— Хеликоптерът излита, Еди. Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя след час или два.

— Слушай, Вал… Азимур! По дяволите! — Той затръшна слушалката.

— Нещо не е наред ли? — попита Уелс през открехнатата врата.

— Да не съм пропуснал нещо? Да не би Азимур да е заела поста ми?

— О, не.

— Тя е наела хеликоптер, взела е фургон със сателитна връзка и екип от петима души, за да ходи в някакво затънтено градче в Охайо само защото на някакъв фермер му пръснали снощи тиквата.

— Забравихте за ФБР.

Той я изгледа злобно.

— Е, и?

— Ами щом и ФБР са намесени, мен ще ме интересува самоличността на този фермер. И кой му е пръснал тиквата.

— Е, май би трябвало ти да си главният редактор…

— Май…

След час и половина Азимур кръжеше над мястото на престъплението, като го оглеждаше през бинокъла. Сините якета на хората от ФБР бяха навсякъде. Някаква група се бе събрала около купчина дървета и хеликоптерът се насочи към тях.

— Чакай, задръж така! — каза тя и настрои бинокъла.

— По дяволите, та това е Уилям Хардистан! Какво прави тук?

— Ха сега де — отвърна видеооператорът, без да престава да снима. — Кой е пък този Уилям Хардистан?

— Той управлява ФБР. Ами онзи другият до него? Не успях да го огледам добре преди да се обърне.

— Не знам. Трябва да го има на записа.

— Господи, Теди! Има десетки федита!

Теди завъртя камерата и заснима този път към къщата.

— Сякаш някой се е опитал да паркира трактора си вкъщи — каза той.

— Завий натам — заповяда тя на пилота.

В седем и петдесет Еди Максуел сграбчи слушалката на червения телефон върху бюрото си и изръмжа:

— Да.

— Валери се обажда. — Тя крещеше, за да надвика воя на хеликоптерните витла и вятъра. — Направо станахме на шушулки.

— Ваша си работа. Но трябва наистина да измъкнеш нещо хубаво, Азимур, или ще ти удържа всички разходи по екскурзията от заплатата.

Тя се втренчи в замрелия кадър от записа, направен преди двадесетина минути.

— Еди, имаме една ферма на гъза на географията, на две-три мили от най-близката къща. Имаме трактор, дето се е опитал да влезе в къщата през стената. Имаме двадесет и четири годишен фермер на име Ралф Андерсън, простреляй два пъти, веднъж в главата и втория път в тялото. Имаме една полева лаборатория на ФБР и поне тридесет федита, дето само не лазят на четири крака.

— Все още не съм впечатлен.

— Вече е по-интересно. Познай кой е дошъл на закуска?

— Памела Андерсън под ръка с Мадона.

— Не позна. Уилям Хардистан.

Максуел внезапно наостри уши.

— Хардистан?!

— Става още по-интересно. Познай кой е под ръка с него?

— О, за Бога…

— Мартин Вейл.

— Адвокатът?

— Колко Мартин Вейловци познаваш?

Мисълта на Максуел запрепуска бясно.

— Да има някой от конкуренцията наблизо?