Владетелят на Ада

Беше загрижен и за друго — в случай че Енгстрьом и хората му окажеха въоръжена съпротива, Вейл беше решен да предотврати сблъсъка между правителството и Светилището. Ставаше дума за така наречените „правила за ангажиране“, установявани, когато съществуваше потенциална опасност от въоръжен конфликт. Изработваха се с цел ограничаване използването на груба сила от правителствените части, обикновено от командира и на място. В този случай обаче Вейл беше сигурен, че отговорен за изработването им ще е Хардистан.

Вейл беше особено загрижен, защото се бе запознал с правилата, изработени по време на обсадата на Ранди Уивър в Руби Ридж, щата Айдахо, които определяха, че „всеки възрастен човек с оръжие, забелязан в близост до вилата на Уивър или в областта на гасене на пожара би могъл да е обект на смъртоносно въздействие“.

Вейл особено се заинтригува от една клауза, която бе съветвала агентите, че „смъртоносно въздействие може и трябва да се прилага, ако изстрелът може да се произведе, без да се застрашават деца“. Петнадесетгодишният син на Уивър, Самюел, тежал само четиридесет килограма, беше един от първите застреляни в Руби Ридж. Не само че беше прострелян в гърба, но и ръката му буквално беше изтръгната от изстрела. Макар историите как е станало всичко през онази нощ да си противоречаха, Вейл беше дълбоко разтревожен от доклада, също както и от факта, че съпругата на Уивър също е била застреляна, докато е държала бебето си. Загрижеността му се усилваше и от смъртта на седемдесет и двете деца в Уейко няколко месеца след съдебния процес над Уивър.

Вейл беше решен на всяка цена да избегне силовия сблъсък с групата на Енгстрьом. Цялата работа беше как да го направи.

В комуникационния център Майер седеше до Джими Хайнс и гледаше как електронният магьосник сканира мрежата на Министерството на правосъдието. От лявата му страна две ролки се въртяха и записваха всичко. Пъргавите пръсти на Хайнс подскочиха по клавиатурата на главния компютър. На съседния монитор изплава снимката на Форт Яхве, направена от хеликоптер.

— Това е Яхве, щабът на Генерала — каза Хайнс. — Федитата го облитат по два-три пъти на ден, за да видят дали не става нещо интересно. Можем също така да го погледнем и от спътника.

— Яхве? — каза Майер. — Това е тетраграматон.

— Тетра какво?

— Тетраграматон. В първоначалния текст на еврейската версия на Ветхия завет буквите YHWH са били използвани на мястото на думите Бог или Господ, защото Бог никога не се самоидентифицира с думата Бог. Така е в Изход: „И рече Мойсей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме питат: как Му е името? Какво да им кажа? Бог отговори на Мойсея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Йехова) ме прати при вас.“ Оттогава е станало еврейска традиция да се използва тетраграматонът YHWH. Християните са го променили в Йехова, за да могат да го произнасят. Или в Яхве.

— Значи Форт Яхве означава Форт Господ?

— Е, може и така да се каже — отвърна Майер. — Освен това може да бъде преведено и като „Аз съм този, Който съм“ или просто „Съм“.

— Наистина познаваш Библията — похвали го Хайнс.

— Е, през първите петнадесет години от живота си четях само Ветхия завет и Кабалата.

— Не ти е било лесно.

— Не и докато не открих Фицджералд и Дикенс и не разбрах какво ми е липсвало — отвърна с усмивка Майер.

Хайнс се изсмя.

— Като си спомня само какви мъки бяха, защото бях длъжен да чета Дикенс и Фицджералд.

— Нали знаеш, доброто за едни е лошо за други — вдигна рамене Майер.

— И това ли е от Библията?

— Доколкото си спомням, не.

— Федитата държат под око и Лудия Авраам — каза Хайнс. — Знам проповедите му наизуст. Чакай само да приключа със записа и почвам.

— Лудия Авраам?

— Така се е нарекъл. Води едно радиошоу, „Гневът Авраамов“. Кучият му син, неуморен е. Половин час всяка вечер.

— За какво проповядва?

— За какво ли не — от контрола върху огнестрелните оръжия през Службата по данъчен контрол до революцията. Абсолютна откачалка.

— Сигурен съм, че Марти не би имал нищо против да чуе някой бисер — каза Майер.

— Почти приключих — каза Хайнс, вече проверяваше записа. — Ще го пусна по вътрешната уредба.

— Добре. Ще им кажа. Ще отида да си взема кафе. Ти искаш ли?

— О, благодаря, стига ми толкова. Още една чаша и ще се разбъбря като тютюнев аукционер.

— Това е записано снощи в седем. — Хайнс се обърна към Вейл, Хардистан, Файърстоун и Майер, настанили се удобно в салона с кафета в ръцете. — Ще прескоча началото. Това е обикновено някой местен свещеник, който го представя, после идва Божественият хор и лудата реакция на публиката.

— Къде проповядва този Авраам? — попита Вейл.

— Никъде — отвърна Хардистан. — Записва посланието си и после го излъчват на пълна мощност.