Владетелят на Ада

— Било е тъмно — каза Хардистан. — Той би могъл да се приближи и да го простреля отблизо.

— Не би го направил — възрази Файърстоун. — Стрелял е отдалече, за да може да се измъкне по най-бързия начин. Но където и да се е намирал при стрелбата, наблизо до това място ще открием път.

— Да — съгласи се Маккърди. — Има един черен път зад дърветата. Извежда на шосе 501. Оттам би могъл да потегли накъдето си иска. Имал е два часа и половина преднина още преди полицията да пристигне. В този момент е бил на поне 150 мили.

— Но как, по дяволите, е успял да открие Уолър? — попита горчиво Хардистан.

— Мен ме вълнува повече кой е бил стрелецът, отколкото конкретното място, откъдето е стрелял — възрази Вейл.

— Мен пък най-много ме вълнува как ни е открил — каза Файърстоун. — Не сме съобщавали плана за полета до Ню Мексико, докато не кацнахме. При излитане от Ню Мексико не съобщихме никакъв план на полета, същото важи и за полета от Форт Уейн. Дори не резервирахме кола, докараха ни я двама съдия-изпълнители от Кълъмбъс.

— Може би е бил телепат — подхвърли саркастично Хардистан.

— А може би има собствен самолет — намеси се Флахърти, който до този момент не се бе обаждал. Хардистан, Вейл и Файърстоун се обърнаха към него.

— Ами това са вариантите — разпери ръце той. — Или има пробив в сигурността, или сте били проследени. А ако ви е проследил, значи трябва да го е направил със самолет.

— Преследвал ни е по целия път с частен самолет? — попита с усмивка Вейл.

— Не му се е налагало. По всяка вероятност от някое място на два часа полет от Форт Уейн.

— И как е разбрал? — запита Файърстоун.

— Някой е прехванал плана на полета ви на скенер при излитане от Ню Мексико — каза Флахърти. — И се е обадил на човек, който е бил достатъчно близо, за да се добере до Форт Уейн в същото време, както и вие. Това са два часа. Той ви е подслушал при размяната на реплики с контролната кула на пистата, после е проследил колата по въздуха, чак до прага на Уолър.

— Тия неща стават само във филмите — изсумтя Хардистан.

— Значи остава пробивът в сигурността. Което означава, че някъде по върховете има техен човек.

— Никой не знаеше новото име на Уолър освен Сам, генералния прокурор и аз. Никой — повтори Хардистан.

— И само Сам знаеше къде живее Уолър, а той не си държи данните в никакъв компютър.

— Съгласен съм с Дърм — намеси се и Майер. — Търсим убиец, който има собствен самолет, може да го управлява, суперстрелец и живее в радиус два часа полет от Форт Уейн.

— Значи свиваме кръга до какво? Петнадесет-двадесет милиона души, така ли? — каза Флахърти.

— Ако това е вярно, тогава той е на свободна практика — каза Файърстоун. — Светилището не може да държи някакъв суперстрелец да си седи ей така, по средата на нищото, в случай че някой, когото искат да отстранят, реши да се скрие тук.

— Може би е някой, с когото са действали във Виетнам — каза Вейл.

— Имаш предвид някой от „Фантомите“?

— Да.

— Те всички са изяснени случаи, Мартин.

— На онази фотография има двама непознати. Единият е мъртъв. Но кой го казва? Гари Джордан. Никой друг до този момент не е потвърдил думите му. А няма начин да направим обратна проверка, защото няма никакви регистри.

— Не им се е налагало да подправят нищо — каза Флахърти. — Просто са разпространили вестта, че този човек е мъртъв. До този момент никой не е дал и пет пари.

— А й не е необходимо да е от Виетнам — каза Хардистан. — Проектът „Фантом“ беше и в Никарагуа. И в Пустинна буря. Някъде по веригата този момък изчезва и започва да работи самостоятелно.

Вейл вдигна рамене.

— Така или иначе, този човек е професионалист. Изпипал си е нещата до съвършенство. Първият му изстрел е точно в главата. Нощем! Невероятен стрелец. И да го открием, едва ли ще ни каже нещо.

— Искам го този тип — изръмжа Файърстоун.

— Всички го искаме. Нека Били си блъска главата с него. Ако изобщо може да бъде намерен, само ФБР може да го открие.

Четирима агенти вече ги чакаха при дърветата. Бяха с униформени якета на ФБР. Водачът на групата беше висок чернокож мъж с късо подстригана коса.

— Били, познаваш Дик Линкълн — каза Маккърди. — Това са Фостър, Кравиц и Шеридан. Какво откри, Дик?

— Следи от автомобилни гуми. Водят до ей онзи дъб. — На шосе 501 следите се губят. Взехме отпечатъци.

Отидоха до дъба — старо дърво с дълбока вдлъбнатина в основата на стъблото.

— В пръстта има малка вдлъбнатина, ей тук. Предполагам, че е използвал статив, седнал е в тази вдлъбнатина и е изчакал момента за стрелба.

— Някакви гилзи? — попита Хардистан.

Линкълн поклати глава.

— Вероятно си ги е прибрал.

— Мислите ли, че човек може да се побере тук? — попита Маккърди и посочи вдлъбнатината в основата на дъба.

Линкълн се наведе и провери.

— Има някакви влакънца. Нещо тъмно е, или синьо, или черно… — Той млъкна и присви очи.

Джон Наш бе извадил стоманена ролетка и проверяваше дълбочината на един отпечатък.