Владетелят на Ада

— Никакъв проблем — отвърна Хайнс. — Написах една програма за генералния прокурор. Прави кръстосани препратки по име, занятие, полицейски архив, имуществено състояние, шофьорска книжка, дори сходство по външния вид или всяка друга променлива, която искате да въведете. След което ги имате по азбучен ред и по категории.

— Отлично. Наоми е експерт по РИКО. Тя знае с подробности какво търсим и кои съвпадения са от значение. Шана? Четирите църкви. Кой е в тях. Занятия, възраст, каква е субординацията им, къде се намират. И евентуално двамата с теб ще разпитаме тези хора.

— Чудесно — усмихна се тя.

— О, да! Искам да знам и кои са членовете на десантната група — това е разузнавателният им отдел. ВС го споменава в записа.

Тя кимна.

— Харисън, искам да се съсредоточиш върху тая откачалка, дето проповядва по радиото, Авраам.

— ФБР записва проповедите му, ако изобщо могат да се нарекат така, още от самото начало — каза Хайнс. — Това ще ви даде представа какво представлява тая откачалка.

— Добре — каза Латимор.

— Искам да разчепкате този тип. Той проповядва взривяване на правителствени сгради, нападения върху съдилища, складове за оръжие и банки, убийства на съдии и федерални служители. Искам да знам кой е. Откъде се е пръкнал, къде живее, къде записва проповедите си, с кого е в бизнеса.

— Ясно — каза Латимор. — Искаш го цял-целеничък.

— Може и така да се каже. Уредил съм постоянно наблюдение на форт Яхве по земя и въздух. ФБР се занимава с това. Наоми, трябва да информираме всички офиси на ФБР, СКТАОО и всички съдия-изпълнители, че трябва да ни известяват за всяко събитие — всяко събитие, — което касае милицията. Това включва и арестите. Ще ги пресяваме. И да знаеш, че отсега нататък сънят все няма да ти достига.

— Нищо ново — засмя се тя.

— Засега това е всичко. Има само още едно. Ще разкрием един малък офис тук, в града, но основно ще работим от ВПОЦ.

— От какво? — попита Латимор.

— Въздушен подвижен оперативен център — ВПОЦ. Един „Боинг“ 737, оборудван с всички играчки, от които ще се нуждаем.

— Наш собствен реактивен самолет? — възкликна Латимор.

— Да, наш собствен реактивен самолет.

— Мразя самолетите — промърмори Наоми.

— Точно затова ще ръководиш офиса тук — каза Вейл.

— Слава Богу! — възкликна тя. — Имам само един въпрос.

— Давай.

— Какво те е ухапало?

— Нищо не ме е ухапало.

— Мартин, знам кога нещо те е ужилило, а сега си ужилен, и то здравата.

Той въздъхна и се замисли за момент, преди да отговори.

— Имаме на разположение година и половина да вкараме делото в съда — каза накрая той. — Но от ума ми не излизат думите на ВС: „Може би това е акт на обявяване на война“. Може би планират да започнат Армагедон вдругиден. Може би следващият месец да е денят-Д на САЩ. Искам ги изправени пред съда преди да продължат по-нататък, същото го иска и президентът. Просто искам всички да знаят още от самото начало, че часовникът ще ни пришпорва жестоко. Президентът ни даде година и половина. Искам да си гоните задачите така, сякаш тази година и половина изтича утре.

— Не го ли правим всеки път?

— В Гранд имахме време да разработим случая по нашите условия. Този път обаче не разполагаме с този лукс. Дърмот, искам да си навсякъде. Запиши си го в матрицата зад очните ябълки и ми дай свързващо звено. После ще направим всичко възможно, за да прекършим възможната персона. Искам свързващото звено. Искам единственото лице, което да свърже четирите църкви с Енгстрьом. Постигнем ли това, ще можем да предявим обвинителен акт и да вкараме делото в съда.

— Това е рисковано — обади се Майер.

— Всичко е рисковано, Бен. Разликата този път е, че залозите са прекалено високи.

— Трябва да проследим парите — каза Майер.

— Какви пари? — попита Латимор.

— По дяволите, те ограбват банки, крадат оръжия и ги продават — отвърна Майер. — Въртят големи суми. Как ги перат?

— Измисли варианти, Бен. Спомняш ли си как обработвахме банките в окръг Гранд? Хващай бика за рогата. Не забравяй, че цялото ФБР работи за теб.

Вейл огледа групата си.

— Почваме ли?

Хоровият им възглас отговори на въпроса му. Положително.

И тогава звънна телефонът.

Вейл неохотно вдигна слушалката и изръмжа:

— Вейл слуша.

Изражението му от отегчено в миг се промени в недоверчиво и гневно.

— Мартин! Били е. Нашият ВС току-що е ликвидиран. Мъртъв е.

— Господи! — възкликна Вейл.

— Какво има? — попита Джейн, но той вдигна ръка.

— Двамата със Сам веднага се качваме на самолет за Форт Уейн. Оттам тръгваме с кола.

— Къде е станало?

— На фермата. Очевидно е бил на полето, до трактора. Прострелян е два пъти. Можеш ли да дойдеш?

— Разбира се — отвърна той. — Ще се видим по най-бързия начин във Форт Уейн. — Той затвори телефона, обърна се към колегите си и каза:

— Ако решите, можете да промените решението си.

— Защо, какво е станало? — попита Джейн.

— Току-що изгубихме нашия единствен свидетел — каза той. Някой е застрелял ВС.

19.