Владетелят на кулата

Продължиха покрай брега. В тръстиките още се носеха трупове, подути и смърдящи. След проливните дъждове беше станало нетипично студено за сезона, толкова студено, че дъхът се къдреше пред лицето ѝ, а около труповете в реката се бе образувала ледена корица.

— Лед през лятото — каза тя и спря да погледне. — Късно лято, да, но все пак е много, много странно.

— Не съм виждал такова нещо, ваше величество — каза Илтис и спря да погледне на свой ред. — Никога през…

Стрелата се заби в рамото му, завъртя го и той падна с вик. Лирна се метна на земята, водена от натрупан в битки инстинкт, и втората стрела профуча над главата ѝ и строши тънкия лед в реката. „Близо са“ — заключи тя от ъгъла, под който бе прелетяла стрелата. Илтис лежеше на няколко крачки от нея, скърцаше със зъби и се опитваше да извади меча си. Лирна поклати глава и вдигна ръка, обхождайки с поглед високите треви. Илтис спря да се движи и захапа плаща си, за да не извика от болка.

„Никога не се разделяй с него.“ Беше привързала камата към глезена си, преди да тръгне за банкета, защото не подхождаше на една кралица да се разхожда въоръжена. Сега я извади и обърна острието, скривайки издайническия му проблясък под ръката си. Зачака.

Двама души се изправиха в тревата на двайсетина крачки от нея, едната — висока, другата — едра и набита. Високият държеше дълъг лък със запъната в тетивата стрела, набитият — брадва. Тръгнаха бавно напред и набитият се изкиска.

— Трябва повече да ми вярваш, мой святи приятелю. Казах ти аз, че Отецът ще ни заведе при нея.

Лирна го виждаше ясно. Лицето му беше широко, брадато, главата — лиса, а когато заговори отново, зъбите му лъснаха. Тонът му беше на човек, който се забавлява:

— Покажете се, ваше величество. Искаме само да изкажем почитанията си.

„Още малко по-близо.“ Свали ръка, така че острието да се плъзне в шепата ѝ.

— О, недейте така — изпъшка онзи с брадата. — Всъщност ви правим услуга. Наистина ли искате да изживеете живота си с такова лице?

Илтис скочи с рев на крака, мечът излезе със стържене от ножницата, високият се завъртя към него, изпънал тетивата докрай. Лирна зърна тясно красиво лице, изопнато от омраза.

Беше най-доброто ѝ хвърляне досега. Камата литна като мълния и се заби в гърлото му, тетивата избръмча и изплю стрелата в тревите. Илтис се втурна към набития, но само след няколко крачки изпъшка и се строполи на земята. Лирна хукна към него, грабна меча от отпуснатите му пръсти, стисна го с две ръце и замахна към приближаващия се мъж. Стоманата иззвънтя, срещнала брадвата, после нещо я удари през лицето и я събори на земята.

— Каква твърда глава имате, ваше величество — отбеляза набитият, размърда пръсти и направи крачка към нея. — Може пък да я набия на кол.

Ухили се и хвана удобно брадвата, после пребледня, защото нещо падна през главата му и се стегна около врата му. Викът му заглъхна задавен, той изгуби почва под краката си, очите му се опулиха, брадвата тупна в тревата и той хвана с две ръце въжето около гърлото си. Лирна се изправи и изплю кървава храчка.

Атлетичен млад мъж с къдрава коса влачеше набития убиец. Младежът събираше въжето с бързи и опитни движения на яките си ръце, краката на набития удряха безпомощно по земята. Когато довлече убиеца до краката си, младежът натисна с ботуш шията му и продължи да дърпа въжето. През цялото време лицето му беше като маска. Задавеното хъркане на набития заглъхна само след секунди.

Лирна отиде при Илтис. Беше пребледнял от загуба на кръв и в полусъзнание.

— Благодаря ти, войниче — каза тя на младия мъж, който се приближаваше към нея. — Моля те, моят човек има нужда от лечител…

Намръщи се, когато войникът не отговори. Просто вървеше към нея с напълно безизразно лице.

— Какво?…

Той посегна толкова бързо, че Лирна не успя да реагира. Силните му ръце я хванаха за раменете и я придърпаха към него. Лирна се взря в очите му, които обхождаха белезите ѝ, но не видя нищо освен празна целеустременост.

— Страдай — каза той, прегърна я и я смаза в твърдите мускули на гърдите си.

И тя пламна.

Приложение I Действащи лица

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

Кралският дом Ал Ниерен

Малциус Ал Ниерен — крал на Обединеното кралство.

Лирна Ал Ниерен — сестра на Малциус, принцеса на Кралството.

Ордела Ал Ниерен — съпруга на Малциус, кралица на Кралството.

Янус Ал Ниерен — син на Малциус, наследник на трона.

Дирна Ал Ниерен — дъщеря на Малциус, принцеса на Кралството.

Благородният дом Ал Сорна

Вейлин Ал Сорна — бивш брат от Шестия орден, Меч на кралството и граничен лорд на Северните предели.

Алорнис Ал Сорна — художничка и сестра на Вейлин.

Северните предели

Дарена Ал Мирна — първа съветница на Северна кула.

Адал Зену — капитан на Северната гвардия.

Келан — лечител и брат от Петия орден.

Холун — архивар и брат от Четвъртия орден.