Време на промени

— А ти не забравяй, че си пръв наследник на империята след настоящия септарх — отвърна Стирон — и че ако нещо се случи с твоя брат, докато отсъстваш на север, династията ни може да бъде погубена.

Студенината в гласа му и гневът, с който ме бе разпитвал преди това направо ме хвърлиха в паника. Нима ще ми попречи да замина? В ума ми трескаво се блъскаха милион причини за неговата враждебност. Научил е за прехвърлените пари и е разкрил, че искам да избягам в Глин. Или си мисли, че Ноим, неговият баща и аз, смятаме да вдигнем армията на север, за да мога в края на краищата да заема трона. Или пък, вече е взел решение да ме арестува и погуби, но с молбата си съм го изпреварил и той не желае да ме пуска надалече, или… не, нямаше смисъл от подобно лутане. Ние, бортанците, сме хора недоверчиви и подозрителни, а най-малко склонен към доверие е онзи, който носи на главата си корона. Ако Стирон откаже да ме пусне, а изглежда, точно това смяташе да стори, не ми оставаше нищо друго, освен да се измъкна тайно. Може би и това не ще успея да сторя.

— Стирон, не виждам причина за подобни опасения, — отвърнах аз, — а и пътят от северните провинции до тук не е дълъг. Така че лесно ще се върна, ако нещо те сполети. Нима сериозно се опасяваш от узурпатори?

Той се зае да ме поучава за необходимостта да бъдеш предпазлив и за прекомерните амбиции на онези, които заобикалят трона, като спомена имената на няколко висши благородници като възможни изменници. Докато говореше, прекрачил далеч отвъд границите на Завета в желанието си да се разкрие пред мен, аз постепенно открих в какъв измъчен и уплашен човек се е превърнал брат ми за краткото време, откакто е септарх и същевременно осъзнах, че наистина няма да получа разрешение за заминаване. А той продължаваше да приказва, наместваше се на трона, докосваше талисманите на неговата власт, на няколко пъти дори повдигна скиптъра от древната дървена подложка, после стана и се приближи до прозореца, ту издигайки, ту снижавайки гласа си, сякаш търсеше най-подходящата интонация за един владетел. Вече откровено се страхувах от него. Беше мъж приблизително с моя ръст, но по онова време значително по-широкоплещест от мен и далеч по-силен. През целия си живот го почитах и се учех от него и ето че той сега стоеше, разяждан от страхове и дори не се свенеше да ги разкрие пред мен. Нима само няколко месеца в допир с върховната власт са били достатъчни, за да изчезне всичко, което съм уважавал в него? Толкова ли ужасна е самотата на септарха? На Бортан, всички се раждаме самотни, живеем в самота и в самота умираме. Защо тогава за онзи, който носи корона нещата да са различни? Стирон ми разказа за заговора на убийците, за назряващия бунт сред фермерството и дори намекна,че може би смъртта на баща ни не е била случайна. Помъчих се да си представя птицерог специално обучен да разпознае и убие определен човек в група от тринадесет ловци, но мисълта ми се струваше нереална. По всичко изглежда, че кралското бреме бе запалило в ума на Стирон искрицата на безумието. Спомних си случая с един от придворните барони, който бе изпаднал в немилост пред баща ми и бе хвърлен за половин година в тъмница и обречен на ежедневни сурови мъчения. В тъмницата попадна като горд и упорит човек, а когато излезе бе толкова изтерзан и смазан, че приличаше по-скоро на плашило. Зачудих се, дали Стирон скоро няма да заприлича на него? Може би, рекох си аз, по-добре, че не ми позволи да си тръгна. Така ще мога да остана край него в столицата и да поема нещата в свои ръце, когато Стирон се прекърши.

Но в края на таза досадна тирада, брат ми неочаквано ме стресна, като се приближи до една ниша, в която бяха окачени няколко сребърни вериги, после внезапно разклати веригите, откачи ги от куката, извърна се към мен и изкрещя пресипнало:

— Кинал, дай ми дума, че ще се върнеш от пътешествието на време за моята сватба!

Чувствах се раздвоен. През последните няколко минути неусетно бях започнал да градя плановете си с мисълта, че ще остана в Салаград. А сега изведнъж осъзнах, че в края на краищата мога да замина, но вече не бяха така твърдо убеден, че трябва да го сторя, най-вече под впечатление на обърканото състояние, в което заварих Стирон. На всичко отгоре, той настояваше да му дам обещание за скорошно завръщане и как бих могъл да го сторя без да го излъжа — грях, който не бях подготвен да извърша? Дотук говорих само истината, пък дори и част от нея, в края на краищата наистина смятах да замина с Ноим на север и да посетя баща му и наистина възнамерявах да остана в северните покрайнини на Сала докато падне първият сняг. Как обаче да определя датата на завръщането си в столицата?