Време на промени

Благодарение на проявеното от мен невежество, съдържателят ми даде своята най-лоша стая и ми взе два пъти по-висока тарифа. С речта си се бях изявил като пристигащ от Сала, така че нямаше никакъв смисъл да е вежлив. Но при подписване на наемния договор трябваше да предоставя паспорта си. Когато видя, че дава постеля на пътуващ принц, дъхът му секна, държанието му поомекна и дори ме попита, дали не бих желал да ми поднесат в стаята вино, или предпочитам някоя закръглена глейнска курва. Съгласих се за виното, но отказах курвата, защото бях твърде млад, а и се страхувах от болестите, които дебнеха при подобни срещи. Тази нощ прекарах сам в стаята си, гледайки снежинките, които се виеха в мрака зад моя прозорец. Никога досега през целия си живот не бях се чувствал по-изолиран от останалото човечество.

15

Измина почти седмица, преди да намеря смелост, за да потърся роднините на майка ми. Всеки ден се разхождах часове наред из града, плътно увит в плаща, за да се предпазя от пронизващия вятър. Дивях се на обкръжаващата ме уродливост, както в хората, така и в сградите. Открих посолството на Сала и се спрях пред него, не толкова колебаейки се дали да вляза, колкото за да се порадвам на тънката нишка, която ме свързваше с моята родна земя. Купих цяла купчина евтини книги и четях до късно през нощта, за да науча нещо повече за моята втора родина. Бях купил историята на Глин, един пътеводител за Глейн и някаква безкрайна епична поема за основаването на първото поселище на север от Хюиш. Търсех утеха от самотата във виното — не виното на Глин, защото такова не се произвежда, а във великолепната златиста напитка, която доставяха от Манеран в огромни бъчви. Спях лошо. Една нощ сънувах, че Стирон е умрял от сърдечен пристъп и че е започнало моето издирване. На няколко пъти в съня си видях баща ми да загива в ноктите на птицерога, този сън ме преследва и досега, явявайки ми се по няколко пъти в годината. Пишех дълги писма на Халум и Ноим, после ги късах, защото бяха изпълнени със самосъжаление. Написах и едно писмо на Стирон, в което го молех да ми прости за бягството, но и него скъсах. Когато почувствах, че повече не мога да издържам, помолих съдържателя да ми намери някоя курва. Той ми изпрати едно слабичко момиче, по-възрастно от мен с година или две, с неочаквано големи гърди, които се полюшваха като надути гумени торби.

— Говори се, че си бил принц на Сала — каза тя, изпъна се на леглото и разтвори крака. Без да отвърна нито дума аз я покрих с тялото си и проникнах в нея. Размерът на моя член я накара да изпищи едновременно от болка и удоволствие, тя завъртя така бясно таза си, че само след миг семето ми бликна. Бях разгневен от това и насочих гнева си към нея, дръпнах се назад и извиках:

— Кой ти каза да се движиш? Аз не бях готов за това! Не съм искал да мърдаш!

Тя избяга от стаята ми без да има време да се облече, ужасена по-скоро от моите неприличия, отколкото от гнева ми. Никога преди това не бях казвал „аз“ в присъствието на жена. Но в края на краищата, тя бе само една курва. Близо час се сапунисвах и търках яростно. В своята наивност се боях, че съдържателят ще ми потърси сметка задето съм я оскърбил, но той не каза нито дума. Дори в Глин, не е необходимо мъжът да е вежлив с курвите.

Постепенно осъзнах, че съм изпитал странно удоволствие, докато съм й крещял тези слова. Започнах да се отдавам на странни фантазии, в които си представях, че в леглото ми се е изтегнала гола едроцицеста мръсница, а аз се надвесвам над нея и повтарям: „Аз! Аз! Аз! Аз!“ Тези фантазии обикновено караха члена ми да се изправи. В началото сметнах, че ще е най-добре да потърся услугите на някой изповедник за да се отърва от мръсните мисли, но вместо това, на третата нощ поисках съдържателя да ми намери друга курва и с всяко полюшване на тялото си в нея шептях задъхано: „Аз! Аз! Аз!“

Ето така прекарвах изгнанието си в Глин, сред курви, алкохол и безделие. И когато най-сетне почувствах отегчение от всичко това, отправих се да търся своите глейнски роднини.

Майка ми е била дъщеря на първия септарх на Глин. Той бе умрял отдавна, а също и сина му и сега на трона седеше Труис — синът на неговия син и племенник на майка ми. Връзката ми се струваше твърде далечна за да търся някакво покровителство в моя братовчед-крал. Труис Глински вероятно щеше да погледне на въпроса не само от роднинска, но и от държавническа страна и вероятно щеше да откаже помощ на избягалия брат на първия септарх на Сала, вместо да си разваля отношенията със Стирон. Но имах леля, Ниол, по-малка сестра на майка ми, която често бе посещавала Сала докато мама бе още жива и като бебе ме притискаше с обич към гърдите си. Може би тя щеше да ми помогне?