Време на промени

Ниол бе избрала брак с равен по могъщество. Съпругът й бе маркиз на Хюиш, човек с огромно влияние в двора и също така притежател на най-богатата фактория в неговата провинция. Тук, в Глин, бе нещо съвсем естествено да се смесва политиката и търговията. Що се отнася до местните фактории, това са нещо като банки, но не съвсем. Те отпускат средства на занаятчии, търговци или индустриалци, но срещу умопомрачителни лихви, като винаги поемат ръководен дял в подобни начинания и по такъв начин разпространяват пипалата си в стотици организации, придобивайки невероятно влияние върху икономиката. В Сала, факториите бяха забранени още преди един век, но тук, в Глин те процъфтяват като второ правителство. Ненавиждах тази система, но предпочитах да съм част от нея, отколкото да гладувам.

Поразпитах в страноприемницата и ме ориентираха къде да намеря двореца на маркиза. Според местните представи, той представляваше импозантна структура от три взаимосвързани крила, пред които се ширеше гладко като огледало езеро. Дворецът се намираше в най-аристократичния квартал на града. Не направих никакъв опит да вляза незабавно, бях приготвил кратка бележка, в която съобщавах на маркиза, че неговият племенник Кинал, синът на септарха на Сала, се намира в Глейн и моли за удоволствието да бъде приет, очаквайки отговора в едикояси страноприемница. Върнах се в стаята и зачаках, а на третия ден съдържателят надникна в стаята и ми съобщи разтревожен, че имам посетител в ливреята на маркиза на Хюиш. Ниол бе изпратила кола за мен, откараха ме в двореца, който изглеждаше далеч по-пищен отвътре и тя ме посрещна в една просторна зала, облицована с огледала под такъв ъгъл, че да изглежда безкрайна.

Остаряла бе значително през последните шест или седем години, откакто се срещнахме последния път, но учудването ми от побелелите й коси и покритото с бръчки лице отстъпи пред нейната изненада от факта, че вече не бях дедето, което помнеше, а зрял мъж. Прегърнахме се по местен обичай, докосвайки пръстите си с пръсти, тя поднесе съболезнованията си за смъртта на баща ми и извинение, че не е могла да присъства на стироновата коронация. След това ме запита какво ме води в Глин, аз й обясних без да предизвиквам някаква изненада. Смятах ли да се установя за постоянно тук? Да, рекох. И как възнамерявам да се издържам? Като започна работа във факторията на мъжа й, обясних, ако разбира се ми предложат някаква служба. По нищо не личеше, че е намерила амбициите ми за неоснователни, единственото, от което се заинтересува е дали владея някакви особени умения, с които да ме препоръча на маркиза. Отвърнах, че съм изучавал законодателството на Сала (без да споменавам колко слаби са познанията ми в тази област) и бих могъл да съм от полза на онзи клон от факторията, който търгува с моята провинция. Също така добавих, че съм във вречена роднинска връзка със Сегворд Хелалам, Върховния съдия на манеранския град Порт и в това също мога да съм полезен на фирмата. Накрая подчертах, че съм млад, силен и нелишен от амбиции и съм готов да се поставя изцяло в служба на факторията за наша взаимна изгода. Очевидно, тези мои изявления се понравиха на леля ми и тя обеща да ми уреди среща с маркиза. Напуснах двореца изпълнен с оптимизъм за моето бъдеще.

След още няколко дни получих послание в страноприемницата, че съм поканен на среща в канцеларията на факторията. Човекът, с когото трябваше да се срещна, обаче, не беше маркизът, а някакъв служител на име Сисгар. Това беше лош признак. Сисгар се оказа човек плъзгав сякаш бе направен от масло, лицето му бе покрито с гъста брада, но липсата на вежди и голата глава му придаваха вид, като че ли е бил полиран. Той ме разпита набързо за досегашната ми подготовка и само след десетина въпроса определи, че нямам такава. Но въпреки това се държеше много вежливо и аз реших, че независимо от невежеството си ще получа служба благодарение на роднинската връзка с маркиза. Какво безумие! Вече си представях, как се издигам все по-нагоре в йерархията на факторията, когато изведнъж долових с половин ухо онова, което ми казваше Сисгар.

— Времената сега са тежки, както ваша чест вероятно се досеща. Жалко че се обръщате за помощ към нас в момент, когато се налага да променим своята политика. Не са малко предимствата, ако ви настаним на служба, но дваж повече ще бъдат проблемите. Маркизът би искал да знаете, че дълбоко цени желанието ви да работите при него и искрено се надява да ви приеме във фирмата, когато икономическата ситуация започне да се подобрява.