Време на промени

Къщата се състоеше само от една голяма стая, разделена на малки помещения от пердета. Стамуил постави ново перде, даде ми малко слама за постеля и с това стаята ми бе готова. Под покрива живеехме седмина — Стамуил, жена му — злобна старица, която в началото взех за собствената му майка, трите им деца — две момчета, на които оставаше само година до пълна зрелост, девойка почти на същата възраст и нейната вречена сестра. Жизнерадостни, приветливи и доверчиви хора. Макар че не знаеха нищо за мен, те веднага ме приеха за пълноправен член на семейството, сякаш съм близък роднина, неочаквано завърнал се от продължително пътешествие. Не бях подготвен за подобно топло посрещане и в началото го отдавах на някакво задължение между тях и бившия ми работодател. Но постепенно се убедих, че произхожда от самата им натура, пряма, лишена от подозрителност. Ядях заедно с тях, седях с тях край огъня, взимах участие в забавите им. Всяка пета нощ Стамуил пълнеше голямото издълбано корито с гореща вода за цялото семейство, аз също се къпех, в коритото влизахме по двама-трима, макар, трябва да призная, изпитвах известно притеснение, когато неволно докосвах голите тела на стамуиловата дъщеря и нейната сестра. Предполагам, че можех да имам и двете, стига само да бях поискал, но аз се стараех да се държа на разстояние от тях, защото смятах, че в противен случай ще оскърбя предложеното ми гостоприемство. Много по-късно, когато започнах по-добре да разбирам душевността на селяците, осъзнах, че съм ги оскърбил именно с въздържанието си, защото момичетата бяха във възрастта на желанието, а аз не бях откликнал на него. Но научих това една след като напуснах къщата на Стамуил. А тези момичета сигурно вече имат свои деца и надявам се, са простили моята липса на галантност.

За квартирата плащах определен наем, освен това помагах в домакинската работа, макар през зимата да нямаше кой знае какво да се прави, освен да се рине снега и да се подклажда огъня. Никой от семейството не проявяваше какъвто и да е интерес към моята личност и минало. Не ми задаваха никакви въпроси, сигурен съм, че не вълнувах и мислите им. Същото можеше да се каже и за другите жители на селцето, макар че се държаха с мен като със странник.

От време на време в селцето пристигаха вестници и обикаляха от ръка на река, докато ги прочетат всички, а сетне ги оставяха във винарната. Именно там ги четях, цяла папка изпокъсани и смачкани хартийки и така научих за най-важните събития през изминалата година. Разбрах, че брат ми Стирон се оженил, както бе уговорено предварително и сватбата е била придружена с типичната кралска пищност. От омазнената снимка ме гледаше неговото отслабнало от тревоги лице, редом с щастливата невеста, чийто черти не можех ясно да различа. Напрежението между Крел и Глин отново бе нараснало по повод риболовни права в пограничните брегови райони, няколко души бяха загинали при инцидента. Стана ми мъчно за генерал Кондорит, чийто охраняван участък бе чак на другия край на границата, така че отново бе изпуснал приятната възможност да постреля по враговете. Морско чудовище, змиеподобно и златолюспесто било забелязано в Шумарския залив от манерански риболовци, които се заклели в правдивостта на твърдението си пред Каменната черква. Първият септарх на Треиш, стар кръвожаден бандит, ако е истина онова, което говорят за него, беше абдикирал и се бе заселил в един божи храм в западните възвишения, недалеч от прохода Стройн, където изповядвал пътуващите за Манеран поклонници. Ето такива бяха новините. Никъде не се споменаваше и дума за мен. Може би Стирон бе изгубил желание да ме търси, за да ме върне в Сала.

Изглежда, моментът бе удобен за да напусна Глин.

Макар че горях от нетърпение да напусна този мразовит край, където ме бяха отритнали моите най-близки роднини, а чужди и непознати хора ме обикнаха, две неща ме задържаха. Първо, исках да остана при Стамуил за да му помогна с пролетната сеитба, в замяна на доброто му отношение към мен. От друга страна, не бих тръгнал неизповядан на такова опасно пътешествие. Всичко можеше да се случи, а не желаех за нищо на света душата ми да попадне при боговете непречистена от отровата. Тук, в селото си нямаха изповедник и разчитаха единствено на пътуващите изповедници, които минаваха от време на време. Ала през зимата тези скитници почти не се вясваха насам, така че обстоятелствата ме принудиха да остана неизповядан чак от миналото лято насам, когато в лагера се беше появил пътуващ изповедник. Изпитвах неутолима нужда.