Време на промени

В края на зимата, заедно с последния сняг се разрази невиждана буря, която покри всички дървета с плътен слой лед и почти веднага след това настъпи пролетното затопляне. Всичко започна да се топи. Клаек се оказа островче в океана от кал. През това хлъзгаво море до селото се добра с разнебитената си кола един изповедник, за да облекчи малко живота на фермерите. Настани се в прогнила барака на края на селото и когато след няколко дни опашката пред вратата му взе да намалява, аз се отправих за среща с него. Близо два часа изповядвах всичко натрупано в мен, като не му спестих и най-малката подробност. Разкрих му истината за себе си, описах възгледите си за роялизма, не пропуснах дори онези мрачни и потайни мисли, които таях в ъгълчетата на съзнанието си. Очевидно, товарът бе по-тежък, отколкото би могъл да понесе един селски изповедник и докато думите се нижеха от устата ми, той пуфтеше и тихо проклинаше, а накрая трепереше също като мен и почти не можеше да говори. Зачудих се, къде ли изливат натрупаната в тях горчилка изповедниците. Забранено им е да споделят с другите хора онова, което са научили по време на изповед, значи ли това, че има изповедници за изповедниците, слуги на слугите, пред които могат да се облекчават от онова, за което иначе трябва да мълчат? Просто не можех да разбера, как един изповедник може да носи в себе си подобно прекомерно бреме от печал, прехвърлено му от неговите клиенти понякога в продължение само на един ден.

След като пречистих душата си, не ми оставаше нищо друго, освен да чакам сеитбата, а до нея оставаше съвсем малко.В Глин сезонът на растеж е съвсем кратък, фермерите тук засяват семената почти веднага, след като зимните студове отслабят своята мразовита хватка, за да могат растенията да получат максимално от пролетното слънце. Стамуил изчака, за да се увери, че започналото затопляне няма да бъде последвано от някоя изненадваща снежна виелица, а сетне цялото семейство се отправи към мочурливото поле, за да засажда хлебни семена, лютичеви цветя и синеглобусчета.

Обичаят тук изискваше на полето да се работи без дрехи. Първата сутрин на сеитбата излязох навън и съгледах фермерите и техните семейства, всички до един съвършено голи, преметнали торбите със семена през рамо да крачат към полето — процесия от хилави крака, изпъкнали кореми, пресъхнали женски гърди и сбръчкани задници, сред които от време на време лъсваха гладките тела на младите. В първия миг помислих, че сънувам, огледах се и видях Стамуил и семейството му, които ми махаха с ръка, за да последвам примера им. После нарамиха чувалите със семена и потеглиха. Отзад подтичваха синовете им, а в къщата бяхме останали само аз и вречената сестра на дъщеря им, която се беше успала и тъкмо се надигаше. Девойката побърза да свали дрехите си, имаше сочно и привлекателно тяло, с малки, украсени с тъмни зърна гърди и стройни, мускулести бедра. Докато събличах дрехите си я попитах:

— Защо в такова студено време всички се събличат голи?

— В калта е много хлъзгаво — обясни тя. — По-лесно е да се измие кожата, отколкото дрехите.

Оказа се, че е съвършено права, сеитбата беше невероятно комична гледка, фермерите непрестанно се хлъзгаха в калта и неизминали няколко крачки тупваха в някоя локва. После се надигаха, целите в кафяво, като внимаваха да не разпилеят наоколо безценните семена. Аз падах наред с всички останали, постепенно се научих да пазя равновесие, но трябва да призная, че в тази непрестанна пързалка имаше и известна доза забавление. Така продължихме да се движим напред, огласяни от честите шляпания на голи тела в калта, смеехме се, пеехме песни, заравяхме семената във влажната пръст и всички до един бяхме покрити с кал от горе до долу. В началото целият треперех от студ, но скоро се затоплих от смеха от многобройните падания и когато денят клонеше към залез, всички се върнахме в двора на Стамуил и се заехме да се поливаме един друг с кофи вода. По това време вече напълно се бях убедил в предимствата да работиш гол, вместо в подгизнали от кал дрехи, но както по-късно се оказа, обяснението, което ми даде момичето не беше пълно. Научих от Стамуил, че голотата има и религиозно значение, тя е признак на преклонение пред бога на реколтата.

Сеитбата отне осем дни. На деветия след като пожелах на Стамуил и хората му богата реколта, напуснах Клаек и поех пътя за крайбрежието.

19

През първия ден един съсед на Стамуил ме взе в каруцата си. През по-голямата част от втория вървях пеша, на третия и четвъртия ме качваха в различни попътни коли, а петия и шестия отново извървях. Въздухът все още бе студен, но вече се долавяше повеят на пролетта, докато дърветата се покриваха с цветчета и се завръщаха първите птици. Заобиколих Глейн, където все още ме дебнеха различни опасности, и без някакви инциденти пристигнах в Биумар, главното пристанище на Глин и вторият по големина град.