Време за умиране

Ричър нави волана и леко увеличи скоростта. Разстоянието до беглеца намаля на двайсетина метра. Размахал ръце и отметнал глава, Сет бягаше с всички сили. В ръката си наистина държеше пистолет. С късо дуло, не по-голямо от показалец. До асфалтовия път оставаха четирийсет метра. Ричър нямаше представа защо Сет се бе насочил към него. Не виждаше никакъв смисъл в това. По асфалтовата лента нямаше никакво движение. От двете му страни се простираше равна земя чак до хоризонта. Може би ставаше въпрос за проблем на поколенията. Може би най-младият Дънкан разчиташе на общинската инфраструктура за спасението си. А може би искаше да се върне у дома, където разполагаше с по-сериозни оръжия. Посоката на движението му беше горе-долу правилна. Но ако наистина бе така, значи той или бе напълно отчаян, или бе най-големият оптимист на света. Трябваше да пробяга повече от три километра, но беше преследван от автомобил.

Ричър остана на двайсет метра зад него и продължи да го наблюдава. Далеч зад гърба му се разнесе силен тътен. Беше се взривила последната газова бутилка. Огледалото за обратно виждане се запълни с рояк от искри. Пред него Сет продължаваше да тича.

В следващия миг той изведнъж се закова на място и се обърна. Стисна револвера с две ръце, разкрачи крака и се прицели. Алуминиевата шина на лицето му мътно проблясваше. Гърдите му ускорено се надигаха и отпускаха, крайниците му трепереха. Въпреки че беше хванат с две ръце, револверът описваше кръгове с големината на баскетболна топка. Ричър спря, включи на задна и се отдалечи на трийсет метра. Чувстваше се напълно сигурен. Между него и оръжието имаше масивен 8-цилиндров двигател, а и шансовете на един задъхан нетрениран човек да улучи самата кола от трийсет метра разстояние бяха малки, дори незначителни. Да не говорим за директен изстрел през предното стъкло, чиито шансове предвид сложната траектория бяха пълна нула.

Сет стреля три пъти в бърза последователност. С рязко натискане на спусъка и силен откат на ръкохватката. Дулото подскочи нагоре-надолу, без никакъв контрол на страничното отклонение. Ричър дори не мигна. Проследи трите пламъчета с професионален интерес, като се опитваше да идентифицира оръжието. Не успя, защото трийсет метра бяха все пак значително разстояние. На пазара имаше револвери със седем и осем патрона в барабана, но те се срещаха сравнително рядко. Затова стигна до заключението, че в случая ставаше въпрос за обикновен револвер с шест патрона, три от които вече бяха изстреляни. Телефонът на съседната седалка разтревожено изписука.

— Добре ли си? — попита Дороти Коу. — Чухме изстрели!

— Всичко е наред — отвърна Ричър. — А вие как сте? Има опасност тоя да улучи по-скоро вас, отколкото мен.

— Добре сме.

— Къде е Джейкъб?

— Продължава да бяга на югозапад. Но вече намали темпото.

— Не го изпускайте от очи — рече Ричър и остави телефона на седалката.

Глокът все още тежеше в джоба му. Когато човек управлява кола с ляв волан, а стреля с дясната ръка, възниква един сериозен проблем: за да произведе изстрел, той трябва да го направи директно през предното стъкло. Някога, във времето на пясъчните стъкла, това е било сравнително лесно, но съвременните автомобили са оборудвани с изключително здрави челни стъкла, ламинирани с няколко слоя специална пластмаса. А и тежкият френски ключ беше останал в горящото тахо и вероятно вече се беше върнал в предишното си физическо състояние на къс разтопен метал.

Сет си почиваше, силно приведен напред. Дишаше дълбоко, главата му почти опираше в колената. След няколко вдишвания и издишвания той се изправи, затаи дъх и отново вдигна револвера. Този път с далеч по-добра концентрация и контрол. Дулото продължаваше да описва кръгове, но вече с големината на топка за бейзбол. Ричър завъртя волана и стъпи на газта. Колата описа бърз кръг и като че ли щеше да заеме първоначалната си позиция. Но това беше само заблуждаваща маневра. Воланът се изви в противоположна посока и тежката машина описа голяма осмица. Първият изстрел на Сет попадна в празно пространство, но вторият издрънча в рамката на купето вдясно, малко над челното стъкло на джипа. На по-малко от два метра от главата му.

Остана му само един патрон, изчисли Ричър.

Но се оказа, че е сгрешил. Видя как Сет яростно натиска спусъка, видя и въртенето на барабана. Но изстрели не последваха. Или патроните му са били с един по-малко, или барабанът е побирал само пет. Такива са револверите „Смит-60“, помисли си той. Междувременно Сет безпомощно се огледа, а после запрати револвера към кабината. Най-после мерникът му се оказа точен. Този човек не би трябвало да използва огнестрелно оръжие, а да хвърля камъни. Револверът се заби в предното стъкло, точно над волана. Ричър неволно се сви. Желязото отскочи и падна встрани. После Сет се обърна и хукна да бяга. Останалото беше лесно.