Време за умиране

А може би не. Мъжът в кабината беше разкрил тактиката си. Изобщо не посегна към телефона си, а това означаваше, че е решил да го хване сам, със собствените си ръце. За да обере лаврите. Възнамеряваше да го направи като използва джипа за чук, а скалата — за наковалня. Но едва ли щеше да чака цял век. Със сигурност щеше да звънне на приятелчетата си в момента, в който неудовлетворението му вземеше връх.

Значи бе време за действие.

Ричър се плъзна по обратната страна на скалата и потъна в трънливите храсти. Чу как джипът прави маневра и тръгва да заобиколя препятствието. Минута по-късно муцуната му се появи отдясно. Натрошените трънаци запукаха под колелата. Машината описа къс завой, сякаш навлизаше в кръгово движение. Движеше се бавно и внимателно. Ричър предприе фалшива маневра за отвличане на вниманието — сякаш се готвеше да хукне на открито. Мъжът зад волана се хвана и излезе с десетина градуса от кръга, който описваше. Ричър моментално се върна обратно, заобиколи скалата и се напъха в плитката триъгълна захапка — чак до мястото, където пукнатините се събираха във формата на буквата V. Раменете му опряха в полегатите стени. Джипът се поколеба за секунда, после описа малък кръг в замръзналата земя и отново изскочи пред него. Движеше се напред на ниска предавка, със същата застрашителна скорост. Разстоянието помежду им бързо се скъсяваше. Три метра, два, един, половин…

После предната броня се удари в скалата по цялата си дължина — както с лявата си част, така и с дясната. Джипът спря. Точно на мястото, което искаше Ричър — на трийсетина сантиметра от бедрото му, затваряйки широката част на триъгълника. Усети топлината на радиатора, глухото боботене на мотора резонираше в гърдите му. Отново замириса на моторно масло, бензин, нагорещена гума и изгорели газове. Той опря ръце на закръглената броня и зае седнало положение. Идеята му беше да се плъзне под автомобила с краката напред, а после да се измъкне встрани, пълзейки по гръб.

Не се получи.

Явно желанието на шофьора да го хване беше толкова силно, че беше прежалил бронята си.

Ричър прекрати спускането си и застина на място. До слуха му достигна остро стържене. Шофьорът беше включил на бавна скорост. Идеална за изкореняване на дънери. Или за мачкане на хромирана ламарина. Моторът изрева. Четирите колела захапаха едновременно и каросерията се люшна напред. Съпротивление оказваха единствено собствените й ламарини. Бронята остро изскърца, двата й края се извиха, а после се сплескаха в скалата. Муцуната бавно се придвижваше напред. Два сантиметра, четири, шест… Колелата се въртяха бавно, но неумолимо. Една шарка на гумата, после още една. Бронята се сгъваше навътре с пронизително скърцане. Мощният осемцилиндров двигател с лекота я превърна в парче излъскан скрап.

Сега центърът на бронята се намираше на петнайсет сантиметра от гърдите на Ричър.

И продължаваше да се приближава. Бронята залепна плътно за болтовете, които я крепяха към рамата. И започна да оказва по-голямо съпротивление. Двигателят изрева, колата приклекна и се разклати на пружините си. За миг едно от предните колела изгуби сцепление. Бясното му въртене хвърли купища пръст, камъни и съчки в кухината на калника. Каросерията се разклати и започна да танцува на място. После гумата захапа отново. Ауспухът изхвърли облак черен дим, стоманените куки се сплескаха и машината отново се люшна напред.

Десет сантиметра до гърдите на Ричър.

Седем.

После куките поддадоха още малко и нагорещеният метал опря в шубата му.

Беше крайно време да изчезне.

Той изви главата си на една страна, оттласна се с ръце от бронята и се спусна надолу. Сякаш се потапяше във вода. Стигна някъде до средата, когато ламарината зад бронята започна да се огъва с пронизително скърцане. Двигателят виеше на пълни обороти, тръбите за изгорелите газове свистяха. Предницата преодоля още два сантиметра и средата на смачканата броня опря в бузата на Ричър. Той пропълзя надолу. Едното му ухо се оказа залепено за горещия метал, а другото — за студения гранит. Протегна крака, зарита с всички сили и успя да промъкне таза си през тесния процеп. После се просна по гръб под колата. Миг по-късно калниците се подгънаха, ликвидирайки последния светъл триъгълник над главата му. Остатъците от бронята се извиха назад и предницата се залепи за гранита.

Шофьорът продължаваше да натиска газта. Беше ясно, че не знае къде точно се намира Ричър, защото от мястото си не можеше да види какво става отпред. Очевидно се надяваше, че е успял да го притисне към скалата. Джипът продължаваше да се тресе като жив. Ричър лежеше по гръб под него. От лявата и от дясната му страна се въртяха тежките гуми, над главата му пулсираха тръбите на ауспуха, на сантиметри от лицето му висяха мръсни и очукани метални части. Всичко около него се движеше и тресеше — гайки, болтове, ремъци. Ричър не разбираше от коли. Не знаеше нито как да ги поправя, нито как да ги повреди. Освен това не разполагаше с инструменти.

Всъщност дали бе така?