Върховната тайна

— Не може ли малко да отместите крака си, буквално ме ръгате в хълбока — отбелязва Изидор.

— А вашият лакът е забит в корема ми от началото на пътуването. Едва си поемам дъх — не му остава длъжна Люкрес.

Девойката прави опит да помръдне.

— Сложете ръката си тук, а аз ще сложа лакътя си там.

Жестикулират в куба.

— Не е много по-добре.

— Да опитаме по друг начин.

Нова гимнастика.

— Още колко време трябва да издържим така?

— Петнайсетина минути.

Люкрес мърмори:

— Може би трябва да добавим към мотивациите: потребност от разширяване на личното жизнено пространство.

— Това е включено в нуждите на оцеляването. Я си дръпнете малко крака.

— Ами и вие с вашите идеи!

— Идеята беше ваша, не моя.

— Каква неискреност!

— След като нашият враг се нарича „Никой“, трябва да го бием на собствения му терен. Щом ни предлага да играем по Омир, да следваме напътствията му.

— Не мислех, че ще прибегнете до хитрината на Одисей и троянския кон.

Нови въздишки.

— Остават само десет минути.

— Като че ли сме в метрото във върховите часове. А и въздухът не достига. На всичко отгоре зъбите пак ме заболяха.

— Девет минути. Съжалявам. Наблизо няма зъболекар.

— Искам да изляза. Мисля, че получавам клаустрофобична криза.

Люкрес се задъхва.

— Едгар Алън По има една новела — „Шахматистът от Мелцел“, за приключенията на един автомат, който побеждавал всички европейски шампиони. Съчинил е разказа по истински случай. Накрая открили, че зад часовниковия механизъм — предполагаемия играч, се криело едно джудже, което следяло партията с помощта на огледала и направлявало ръцете със специални пръчки. Малкото човече стояло затворено в още по-малък сандък от този. Мислете за него.

От много наместване Изидор и Люкрес се оказват плътно долепени един срещу друг. Лицата им са едва на няколко сантиметра едно от друго.

— Изидор, надявам се, че не се възползвате от случая, за да се натискате в мен.

Той поглежда часовника й.

— Време е.

Развинтва болтовете, които затварят голямата кутия на компютъра, и задната преграда пада.

Двамата се разгъват и с удоволствие се протягат. Намират се в опустелия двор на болницата.

— Къде ще отидем? — осведомява се Люкрес.

— Финшер задължително е разполагал с тайна лаборатория. Тя вероятно се намира в новите постройки извън укреплението.

Люкрес предлага да поемат по маршрута, посочен на картата: едно подземие, след него — стените на укреплението, отвъд тях — пътят на Батареята на Отмъстителя.

Наблизо угасват няколко светулки. Вятърът шуми в короните на пиниите. Буха бухал. От растенията се разнасят множество ухания и привличат насекомите, които ги опрашват. Във въздуха мирише на смирна, на салвия и на орлови нокти. Прекосяват горичка от дъбове и евкалипти.

Тук природата е запазена недокосната. Двамата журналисти вървят мълчаливо. Един смок пропълзява наблизо, но те не го усещат.

Изграква врана и Люкрес се стряска.

130.

ИЗБЯГВАНЕТО НА БОЛКАТА И СТРЕМЕЖЪТ КЪМ УДОВОЛСТВИЕ СТОЯТ В ОСНОВАТА НА ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ, отбелязва Жан-Луи Мартен.

Правени са множество опити. В специално оборудвани аквариуми изследователите пускали слаб електрически ток, когато рибите изплували на повърхността на водата. Каква била изненадата им, когато видели как всички риби неподвижно се задържат на повърхността, докато преминава токът! Дори бебетата-крокодили се лутали в клетките си, докато открият мястото, откъдето минавало електричеството. Морските свинчета и шимпанзетата са способни да въртят електрическия ключ и да наблюдават светналата крушка часове наред — и най-обикновеният сетивен дразнител носи удоволствие. Животните се обучават още по-бързо, ако крушката е цветна.