Върховната тайна

Всяко действие, всяко усещане е източник на удоволствие. Също както при плъха: ако бъде оставен да избира между два проучени от него лабиринта — по-прост и по-сложен, без да му се предлага награда, той се насочва към по-трудния. В този случай неговата награда е разходката. Колкото по-дълга е тя, колкото повече усеща, че върши нещо, толкова по-силно е чувството му за удоволствие.

131.

Те вървят към някаква светлина, наподобяваща фар в далечината. Стигат до една розова сграда.

— Лабораторията на Финшер би трябвало да се помещава в нещо подобно.

Вратата, заобиколена от мигащи светлини, ги привлича неудържимо. Влизат вътре.

И откриват, че тук, въпреки късния час, кипи усилена дейност. Обстановката напомня киностудио. Върху нещо като естрада, сред античен декор, жени в къси римски туники се кълчат около висока блондинка, гримирана като Клеопатра.

Сцена на оргия от пищен римски исторически филм. Младите жени се галят, целуват се, изстискват в устата си сок от огромни гроздове, къпят се в басейн, пълен с мляко.

— Пак ли попаднахме на епикурейки? — осведомява се заинтересувано Изидор.

Люкрес прави презрителна гримаса.

— По-скоро сме попаднали на нимфоманки. Още един вид лудост, оползотворена и превърната в индустрия.

Посочва една етажерка, на която са наредени кутии от филми с един и същ надпис: „Крейзи Секс“.

— Параноиците произвеждат охранителни системи „Крейзи Сикюрити“, нимфоманките правят филми „Крейзи Секс“. За всяка лудост — специален занаят!

„Актрисите“ вилнеят. Те са около стотина: руси, кестеняви, червенокоси, африканки, азиатки, латиноамериканки, слаби, с пищни форми.

Известно време Люкрес и Изидор наблюдават зяпнали вакханалията, заснемана от една девойка, опипвана от първата си асистентка.

— Какво казваше Финшер: „Всеки дефект — ефект“?

— Очевидно от нимфоманки тези млади жени са се превърнали в кинозвезди — иронизира Люкрес.

Спътникът й не реагира.

— Хей, Изидор, не се оставяйте да ви омагьоса песента на сирените!

132.

Жан-Луи Мартен обясни на лекаря си, че когато удоволствието от прекия допир, от ласката, от сливането на телата вече не можело да се изпитва на публично място поради социалните предразсъдъци, хората започнали да търсят други средства.

„Например, откакто свят светува се знае, че растенията въздействат върху центъра ни на удоволствие. Дори животните се дрогират. Котките — с така наречената котешка трева. Газелите нарочно ядат някои токсични плодове, които ги опияняват.“

Жан-Луи Мартен изкара на екрана рисунки върху пергамент, изобразяващи шамани със звезди на челото и купи с отвара в ръце.

„Индийците, индианците и египтяните твърдят, че именно там, на челото, се намира вътрешното ни око, седалището на съзнанието. Не сме първите, които проявяват интерес към темата.“

Жан-Луи Мартен отвори още няколко файла.

„Тези растения въздействат върху пинеалната жлеза. Какво знаеш за нея, Сами?“

С поглед, вперен в екрана, невропсихиатърът не реагира веднага.

— Тя се нарича още епифиза. Една от най-малките човешки жлези: тежи едва 0,16 грама, червена е на цвят, продълговата, във формата на шишарка. През XVII век Декарт е смятал, че в нея се намира душата… Я виж ти, странно, как не съм се сетил досега…

„Събрах огромен обем информация за пинеалната жлеза. Вероятно отначало е била външен орган, разположен на края на един израстък, и леко е стърчала в горната част на черепа. Изпълнявала е функциите на трето око. Ето снимка на рядък вид новозеландски гущер. Неговата пинеална жлеза се намира извън тялото и е функционална. При човека пинеалната жлеза постепенно се е превърнала в жлеза с вътрешна секреция. Както половият орган, така и тя се диференцира на четирийсет и деветия ден от зачеването. Като че човекът е притежавал външен орган на удоволствието и вътрешен орган на удоволствието.“

— И също както при секса, и тази жлеза изисква съответното обучение!

„Точно така. Първите сексуални опити са непохватни, не сме способни да се контролираме, после постепенно набираме опитност и се научаваме да владеем положението — написа Жан-Луи Мартен. — По същия начин и ти си първият, който подчиняваш пинеалната си жлеза и центъра на удоволствието си. Защото съм убеден, че пинеалната жлеза не е нищо друго освен посредник на Върховната тайна.“

Жан-Луи Мартен прочете на екрана, че при раждането на човека жлезата е голяма — тежи четирийсетина грама, на дванайсетгодишна възраст престава да се развива, след това постепенно атрофира.

„Според специалистите тази жлеза отключва пубертета.“

— Това обяснява защо децата умеят да извличат повече удоволствие от всичко — разсъждаваше гласно Финшер.